Отмина променливият юни - слънце, гръмотевици, дъжд и една голяма нагласа на Велинградчани за дългоочакваното лято. С нетърпение учениците се втурнаха в летни забавления - отмора от ученическите скамейки. Работещите вече планираха отпуските си на море или другаде, някои пък избраха прохладата на Родопите. Туристическият сезон е в разгара си, а Велинград предоставя на гостите красиви кътчета и уютни заведения.

Със слънце и дъжд изпратихме месец май. Дъждовното време не попречи на щастливите абитуриенти да се радват на своя празник, да свирят с клаксоните на колите си и да огласят Велинград с радостните си възгласи и броене от 1 до 12. В края на май, почти месец преди настъпване на лятото, във Велинград вече се усети, че лятото наближава.

С пролетни температури, започна април и макар, че имаше и хладни и неприятни дни, месецът донесе аромата на разцъфнали дървета и пролетни цветя. Градинките започнаха да се огласят от детски смях, майки с колички потърсиха спокойстви в зелените паркове. Едно общо оживление се почуства във Велинград, които се изпълни с ново, радостно, пролетно настроение.

Вижте Велинград през април 2010:

От няколко месеца в ОДЗ "Фантазия" едно феноменално шест годишно момченце буди възхищението и учудата на учителите, които се грижат за него. Едно малко момче, което още сега тръгва по пътя на изграждане на своята личност. Красимир Тодоров Бурдин посещава подготвителна група "Дъга" при Вилдена Рашид. Детето живее в приемно семейство с майка Теодора Масларова. След трагични събития, случили се в неговото семейство, Краси намира много любов и спокойствие във Велинградското семейство, което се грижи за него, а също така и бабата Виолета Масларова.

Отначало плах, с дълбок изучаващ поглед, Краси мълчаливо наблюдавал новите си другарчета и учителките в детската градина. Почувствал добронамереността и желанието им да го приобщят към тях, у краси се отприщва всичко, което е таял в детското си сърчице, в детските си мисли. Тогава, за всеобщо изумление, учителите установяват, че Краси е много любознателен и показва завидни познания в различни области. Малкото момченце е с изключителни умствени възприятия, умее да сравнява, да прави сам изводи, разсъждава върху различни събития и географски обекти. Още от сега го вълнуват исторически събития, обича да говори за І-та и ІІ-та световни войни, за Космоса, Вселената.
Попитахме Краси като обича да чете толкова много за Вселената (защото Краси обича да чете сам), какво ще каже за извънземните, интересува ли се от тях, а той отговори кратко, с тон, нетъпящ коментар: "Скептичен съм за извънземните". Говорейки си за космоса, Краси споделя "На Марс смятам, че няма живот. Търсят учените, търсят... но на Марс има въглероден диоксид, а ние тук дишаме въздух". Едно от любимите занимания на Краси е да разглежда глобуса. "Този глобус, на градината, е стар", заключва Краси, "Тук пише СССР и Австралийски съюз. Сега вече е Русия и Австралия".

Речникът на Краси, терминологията, с която си служи е учудваща, защото е характерна за хора, които с години са чели и трупали познания. С невероятна лекота той показва с детското си пръстче различни места по света и разказва за тях: "Ето го Панамският канал. Той е с привилегия, защото разделя Северна и Южна Америка, Атлантическия и Тихия океан... Ето го вулканът, който изригна в Исландия, но има един друг Кракатау. Мене ме е страх да не изригне, защото той е още по-страшен".

Разбирайки, че го слушаме с интерес Краси се увлича и започва да ни разказва за инките, маите, Мачу Пикчу, за пирамидите... И всичко, за което разказва е придружено с негови размишления: "Щом Тихият океан се стеснява, а Индийският се разширява, могат да се доближат и да се появят отново динозаврите. На въпроса какво обича да прави вкъщи освен игрите, Краси ни изненадва: "Всичко ми е под план. Изчетох първата енциклопедия, сега чета втората. Чета и за чудесата на архитектурата. Интересно ми е за Забранения град, Кристалната катедрала в Калифорния, църквата Света София в Истанбул, Севилската катедрала в Испания".

Не само енциклопедиите обогатяват познанията на Краси. Той с голям интерес гледа National Geographic, който провокира неговите мечти за вбъдеще: "Искам да работя в Русия, да стана изследовател, а когато реша да си почивам да замина за Исландия, тя е много красива страна, там искам да наблюдавам гейзерите".

Обръщаме разговора в друга посока - за човешките взаимоотношения. "Хората станаха нервни, не се разбират, затова се карат. Аз смятам, че някой трябва да отстъпи, този, които е по-добър. Добър е този, които уважава хората. Лошо е да не се грижим, да измъчваш другия... Искам да съм като Пако Ган - Огнения, защото защитава слабите хора".

Неусетно в разговора ни с Краси стигаме и до една друга тема - храната. И тук малкото, умно момче дава своите съвети "Хранете се с полезни храни. Спанак, зелени зеленчуци. Пилешката супа е против грип, някои я пият като бульон. Яжте и черен шоколад, но... в малки количества. Пийте сок от ябълки, портокали, много е полезно!"

За Краси неговата любима учителка Вилдена Рашид споделя: "Краси е нашата енциклопедия на група "Дъга" и въпреки, че от няколко месеца е тук, много добре се адаптира и показва това, което знае и може, а и ние го предразполагаме". Любимото занимание на Краси в градината е да конструира, да размишлява върху глобуса. Това, което е с по-малка значимост за него е пеенето, но учителките полагат грижи за него в тази област. "Не обичам чалга. Пууу...", по детски пухти Краси, "Глупаво е за мен да се слуша чалга, много, много глупаво".

Неусетно измина повече от час в разговор с Краси, а той усещайки се значим, става все по-словохотлив. За едно такова дете, най-малкото, което може да се каже е, че в неговата компания никак не е скучно. Напротив, с неговата любознателност, със систематичните му познания и жаждата му да научи още и още, той провокира стремеж към усъвършестване в другия.

Краси изрецитира едно стихотворение специално за всички читатели на Gradvelin:

В края на февруари и началото на март на настоящата година в Националния Археологически Институт с музей (НАИМ) при БАН - София бяха отчетени резултатите от археологическите проучвания на територията на България през 2009. В тези отчети бяха включени и експедициите, осъществени на територията на Община Велинград.

На връх Острец започна археологическото проучване на тракийското светилище на бог Дионис с научен ръководител проф. Диана Гергова от НАИМ при БАН - София и колегите от Исторически музей Велинград Асен Салкин и Димитър Байраков и с международно участие на специалисти и студенти от САЩ, Норвегия, от университета в Жешув-Полша и от България. В аранжираната в залите на НАИМ - София национална изложба "Археологически открития в България 2009" намериха място едни от най-интересните находки от проучванията - уникален железен жезъл с две стилизирани змийски глави - символът на бог Дионис, железен тризъбец, монети и материали в хронологическите граници на 8-7 век пр. н. е. до 4 век от н. е., показател за неговата значимост и дълговременно използване, керамични съдове и фрагменти с украса тип "Цепина" с комогонични послания, спирали, свастики, соларни и други знаци.

Тракийската култова керамика тип "Цепина" все още не е изследвана достатъчно от науката и поставя за разрешаване проблеми от тракийските култови практики, с които е свързана. В секцията по тракийска археология бяхо отчетени проучванията на два от многото интересни археологически обекти в района под ръководството на Асен Салкин и Димитър Байраков. Първият обект е скално тракийско светилище в местността "Славеева скала" на 4 км. западно от Велинград и зачистването и документирането на разрушена, зидана тракийска гробница в местността "Станиловец" северно от Велинград. Скалните изсичания на тракийското светилище в местността "Славеева скала" и на откриваните до сега на други места глинени лъжички и по-ранна керамика подсказват за много по-ранни религиозни практики на ритуално депониране (полагане) на жертвени дарове още в бронзовата епоха.

Информацията, която имаме в музея е, че има и други скални изсичания в района, особено във високопланинската южна част. В тракийската гробница в местността "Станиловец" при нейното разчистване попаднахме на следи от ритуално полагане на натрошени керамични съдове, някои от които с украса тип "Цепина", но окончателното й проучване през настоящата година ще ни позволи с по-голяма доза сигурност да възпроизведем ритуала на погребване (ако е имало такова) и внесем по-голяма яснота във виждането ни за гробничната архитектура в Западните Родопи.

Около гробницата фиксираме още девет надгробни могили и поселищен живот в хронологичните граници на 5 в. пр. н. е. и 5 в. от н. е.

На 11 март бяха отчетени и резултатите от теренната археологическа експедиция "Велинград-2009" под ръководството на Асен Салкин и Димитър Байраков. През годината са регистрирани 23 археологически обекта, 14 надгробни тракийски могили, праисторически селища, седем тракийски селища от късножелязната и римска епохи. Особено интересни материали бяха събрани в местността "Рандолин дол" - кремъчни и каменни оръдия на труда, бойни топки, керамични фрагменти от култуви масички с шахматна украса. За сега това фиксира едно от най-ранните праисторически населения в Чепинското корито - среден и късен неолит. В близост до това селище, около Микроязовира, са открити останки от римски вили и отсечка от римски път, водещ към местността "Ремово" под вр. Сютка, където през 2008 год. също бе открита отсечка от този път в едно скално светилище.

Следи от живот бяха открити по южните склонове на Милеви скали, където са фиксирани надгробни тракийски могили. За съжаление значителна част от тези археологически паметници са обект на иманярска намеса и някои от тях са неправилно повредени.

Димитър Байраков