Бани с минерална вода във Велинград

    Един от символите на Велинград е минералната вода. В града има множество минерални извори и бани. Научете повече за минералните бани във Велинград:

СЯРНА БАНЯ

    Банята се намира в югоизточната част на кв. "Каменица" на ул. "Георги Кирков". Водата е със сулфатно-натриево-хидрокарбонатно-силициево-флуорен състав със следи от калций, магнезий и желязо. Температурата на извора е 88°C, което прави банята хипертермална. За нуждите на банята водата се охлажда до 38-39°C. Общатата минерализация е около 570 мг/литър, а рН е около 8.4. Наличието на почти 9 мг/литър флуор прави водата подходяща за профилактика на кариес при децата и остеопороза при възрастните. Освен това водата там се използва за лечение на гинекологични заболявания, при хипертония, атеросклероза и ставни заболявания.

    По време на изкопите за разкриване извора на "Сярна баня" е открит стар каптаж още от времето на Римската империя. Също така и римско строителство от тухли, сводове. След започване на Балканската война не са правени задълбочени разкопки и каптирането на извора е зарито.

    "Сярна баня" е строена от Общината на село Каменица. Строежът е започнал през 1912 год. с решение на Общинския съвет на селото. За целта имотите, които са били на наши съграждани са отчуждени, а някои са дарени на Общината. Известни са имената на двама собственика - Иван Заваринов Ямаков и кмета Спас Каров. Когато през 1912 год. се събира Общинският съвет да реши къде да се построи банята се оформят две предложения: едното е да се построи на мястото на старата баня, а второта да се построи на мястото, където е сега. В строителтсвото на банята и парка взема участие населението на цялото село. По време на войната през 1912 год и Първата световна война, строежът е бил прекратен, но отново е възстановен по време на управлението на Александър Стамболийски - 1920-1921 год и банята е пусната в експлоатация като Общинска собственост върху Общинска земя.

    Интересна е историята на входната врата на банята. Ангел Пендаров ("Лукия"), който е бил близък приятел на Александър Стамболийски при една среща с него харесал вратите на Министерството на Земеделието и дълго водил преговори да му дадат една такава врата за "Сярна баня". След като я получил я закарал с влака до Септември, а от там с файтон до село Каменица. За съжаление тази врата е била подменена преди доста години.

СНИМКИ ОТ СЯРНА БАНЯ

ВЕЛЬОВА БАНЯ

    Банята се намира в западната част на кв. Лъджене сред хубав боров парк на десния бряг на река Луковица, близо до началото на бул. "Хан Аспарух". Водата е със хидро-карбонатно-сулфатно-натриево-силициево-флуорен състав с температура от около 43.9°C, рН 9.8 и мминерализация от 335 мг/литър. Използва се най-вече при стомашно-чревни заболявания, бъбречни и чернодробно-жлъчни заболявания. Освен това с нея успешно могат да бъдат повлияни заболявания на ставите и периферната нервна система.

     Преданието за банята ни разказва, че някога бан Вельо, който бил управител на околните села имал някакво кожно заболяване, което не можел да излекува. Една баба го посъветвала да прави бани в локвата, което се намирала на мястото на днешната баня. Бан Вельо се излекувал и от благодарност заградил локвата да се ползва като баня, извикал игумена Славе на манастира св. Георги, Гергевана да освети банята. От тогава тя носи името "Вельова баня".

СНИМКИ ОТ ВЕЛЬОВА БАНЯ

КРЕМЪЧНА БАНЯ

    Банята се намира в кв. Лъджене в съседство с х-л "Рич" в красив боров парк. Водата е със сулфатно-натриево-силициево-хидрокарбонатно-флуорен състав и с температура от 63°C охладена до 35-36°C, с рН 9.18 и обща минерализация от 320 мг/литър. Водата може да помогне при лечение на заболявания на нервната система, болести на обмяната на веществата, сърдечни неврози, хипертония, невродермити, климактерични смущения и др.

    Кремъчна баня (и мъжката баня в Чепино) е пострена в средата на ХVІІІ век и спазва традициите на турското строителство по нашите земи като характерен тип сграда. За нея преданието разказва, че е построена от някой си човек от село Костандово, който се опитал да откара топлата вода в неговото село и като не могъл, построил тук тази баня. Над входа й била поставена плоча с надпис на арабски език. От нея се разбира името на благодетеля - хаджи Якуб и годината на построяването на банята - 1164 по Егира (1751 год. сл. Хр.). Понастоящем тази плоча може да се види в Историческия музей, където се съхранява.

СНИМКИ ОТ КРЕМЪЧНА БАНЯ

РАДОНОВИ БАНИ

    В коритото на река Чепинска и на 500 метра от "Клуптуза" се намират мъжката и женска радонови бани. Носят името си от благородния газ радон, който е част от състава на водата, която е силициево-флуорно-хидрокарбонатно-сулфатна със значителни количества натрий, калий и калций. Водата е с температура около 45°C и с рН 9.15. Радонът оказва противовъзпалително действие и съдейства за образуване на витамин D в организма.

    Според надпис, който е стоял над вратата на банята, сградата е била подновена през 1750 год. от Мехмед бин Хасан. Според предание той бил похарчил за възстановяването на сградата доста голяма за онова време сума - 700 гроша. Подновяването на едно такова заведение, почти обожаемо от мохамеданите, е докарало до възторг големците в Пазарджик и Чепинската околност. Един богаташ, във вид на награда, а от друга страна като е желал да вземе участие в тази добродетел, дал на Мехмед Бин Хасан 100 гроша. Последният обаче е желал само неговото име да се чете и затова употребил парите на богаташа като построил малката баничка и една заходня. Малката баничка и заходнята са под един покрив, но са преградени с доста дебела стена.

КАЛНА БАНЯ

    Банята се намира между кварталите Лъджене и Каменица. Водата й е с хидрокарбонатно-сулфатно-натриево-силициево-флуорен състав и с дебит 60 л/сек. Банята е хипертермална с температура на водата 84°C и с рН 8.20, с обща минерализация 683 мг/литър и съдържа микроелементите волфрам, галий, литий и арсен. Водата на банята се охлажда до 39°C е подходяща за лечение на артрозни болести, заболявания на периферната нервна система и гинекологични заболявания.

    В момента банята не функционира.

СНИМКИ ОТ КАЛНА БАНЯ

Използвани източници

"Чепино А-Я", Енциклопедичен справочник, Михаил Алексиев et al., 2002

"Велинград, Балнео-климатичен бисер на Европа", д-рАсен Пачев, 2006 год.

"Минералните води на Велинград", Диана Кръстева-Йорданова, 2005 год.