Народните вярвания за Еньовден

24 юни 2009, Сряда | 10:18

   Еньовден е един от най-важните летни празници в българския народен календар. Празникът има различни имена: Яневден, Иванден, Иван Бильобер и най-вече Еньовден както го знаят повечето хора. На този ден православната църква празнува раждането на св. Йоан Предтеча и Кръстител Господен, а народният календар тачи всепобеждаващата природа. С вековете двете традиции са се помирили, за да могат хората да отворят дома и сърцето си за любовта и светлината.

Магическите билки

Денят се почита особено от билкарите, баячките и иманярите. В полунощ срещу Еньовден се отваря небето, водите спират да се движат, а слънцето слиза на земята. Това е времето, когато бариерите между световете падат и плъзват всички свръхестествени същества. Нощта е благодатна за заклинания и магии. Преди да “тръгне към зимата”, слънцето се къпе във водата и я прави лековита. И затова росата има особена магическа сила. За лечение и гадаене преди изгрев слънце се взема от “мълчаната вода” от чист сладък извор. През нощта срещу празника не трябва да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се разболее член от семейството. Народът вярва, че в нощта срещу празника от земята излиза син пламък, където има заровено имане. Различните треви и билки придобиват по-силна лечебна сила, която с изгрева на слънцето изчезва. Преди изгрев слънце жените-баячки ходят сами и берат билки, които трябва да бъдат 77 и половина, за всички 77 болести и за болестта без име.

Обреди и обичаи на Еньовден

Съществува специален обред за “откупване на билките от самодивите”: бабите пордреждат в кръг цадилките, в които са набрали лечебните и магически растения и играят около тях “сключено хоро” в пълно мълчание. После правят еньовски венци и китки и ги връзват с червен конец. След това увиват голям еньовски венец и всички се провират през него за здраве. Венецът се пази и се използва за лекуване.

Сутринта на празника, когато слънцето “трепти и играе”, всеки, който види това явление, ще бъде здрав през цялата година. Точно по изгрев слънце човек трябва да се обърне с лице към слънцето и да наблюдава сянката си през рамо. Ако тя е цяла, той ще е здрав, а ако е наполовина – ще се разболее.

На този ден не се работи никаква работа. В народните представи той е “хаталия” – лош ден и се вярва, че св. Еньо ще порази с гръм нивата на този, който не го е уважил.

Билките са много на брой и тяхната лечебна сила е необяснима, но наред с тях трябва да обърнем особено внимание и на подправките. Първоначалната теория за вкусно ястие е, че в него трябва да има девет подправки. Всяка от тях има свой аромат и придава на ястието специфичен вкус.

На Еньовден празнуват хората, носещи имената: Еньо, Енчо, Янка, Яна, Янко, Яне, Яница, Еница, Еникела.

Величка Лазарова

Коментари