| |
Археологическо лято - 2009
 В края на февруари и началото на март на настоящата година в Националния Археологически Институт с музей (НАИМ) при БАН - София бяха отчетени резултатите от археологическите проучвания на територията на България през 2009. В тези отчети бяха включени и експедициите, осъществени на територията на Община Велинград.
На връх Острец започна археологическото проучване на тракийското светилище на бог Дионис с научен ръководител проф. Диана Гергова от НАИМ при БАН - София и колегите от Исторически музей Велинград Асен Салкин и Димитър Байраков и с международно участие на специалисти и студенти от САЩ, Норвегия, от университета в Жешув-Полша и от България. В аранжираната в залите на НАИМ - София национална изложба "Археологически открития в България 2009" намериха място едни от най-интересните находки от проучванията - уникален железен жезъл с две стилизирани змийски глави - символът на бог Дионис, железен тризъбец, монети и материали в хронологическите граници на 8-7 век пр. н. е. до 4 век от н. е., показател за неговата значимост и дълговременно използване, керамични съдове и фрагменти с украса тип "Цепина" с комогонични послания, спирали, свастики, соларни и други знаци.
 Тракийската култова керамика тип "Цепина" все още не е изследвана достатъчно от науката и поставя за разрешаване проблеми от тракийските култови практики, с които е свързана. В секцията по тракийска археология бяхо отчетени проучванията на два от многото интересни археологически обекти в района под ръководството на Асен Салкин и Димитър Байраков. Първият обект е скално тракийско светилище в местността "Славеева скала" на 4 км. западно от Велинград и зачистването и документирането на разрушена, зидана тракийска гробница в местността "Станиловец" северно от Велинград. Скалните изсичания на тракийското светилище в местността "Славеева скала" и на откриваните до сега на други места глинени лъжички и по-ранна керамика подсказват за много по-ранни религиозни практики на ритуално депониране (полагане) на жертвени дарове още в бронзовата епоха.
 Информацията, която имаме в музея е, че има и други скални изсичания в района, особено във високопланинската южна част. В тракийската гробница в местността "Станиловец" при нейното разчистване попаднахме на следи от ритуално полагане на натрошени керамични съдове, някои от които с украса тип "Цепина", но окончателното й проучване през настоящата година ще ни позволи с по-голяма доза сигурност да възпроизведем ритуала на погребване (ако е имало такова) и внесем по-голяма яснота във виждането ни за гробничната архитектура в Западните Родопи.
Около гробницата фиксираме още девет надгробни могили и поселищен живот в хронологичните граници на 5 в. пр. н. е. и 5 в. от н. е.
 На 11 март бяха отчетени и резултатите от теренната археологическа експедиция "Велинград-2009" под ръководството на Асен Салкин и Димитър Байраков. През годината са регистрирани 23 археологически обекта, 14 надгробни тракийски могили, праисторически селища, седем тракийски селища от късножелязната и римска епохи. Особено интересни материали бяха събрани в местността "Рандолин дол" - кремъчни и каменни оръдия на труда, бойни топки, керамични фрагменти от култуви масички с шахматна украса. За сега това фиксира едно от най-ранните праисторически населения в Чепинското корито - среден и късен неолит. В близост до това селище, около Микроязовира, са открити останки от римски вили и отсечка от римски път, водещ към местността "Ремово" под вр. Сютка, където през 2008 год. също бе открита отсечка от този път в едно скално светилище.
Следи от живот бяха открити по южните склонове на Милеви скали, където са фиксирани надгробни тракийски могили. За съжаление значителна част от тези археологически паметници са обект на иманярска намеса и някои от тях са неправилно повредени.
Димитър Байраков
Коментари
Много интересно, браво на нашите археолози, поздравявам Ви ! | |
