Велинград e спа столицата на Балканите. Всичко за Велинград ще откриете тук - Новини и личности от Велинград, бизнес и туризъм...

За бесите, светилището на бог Дионис и керамиката тип Цепина

07 декември 2009, Понеделник | 12:01

Мраморен фрагмент от Велинградско   Тракия и траките, като неделима част от историята на българските земи, винаги са вълнували и продължават да вълнуват умовете и въображението на учените историци, археолози, културолози, но и на  всички хора, интересуващи се от история. В историографията отдавна са установени имената на отделни тракийски народи, на цели родове, на владетели, на видни аристократи и жреци, а също и имената на много реки, градове и планини. Макар тракийският език да не е запазен в своята цялост, отделни наименования се запазват и в съвремения български език.

Одриси

   Може би най-проучената територия от древните тракийски земи е тази на одрисите. От Тукидит знаем, че Терес „пръв създал силно царство за одрисите върху по-значителната част от останалата Тракия”. Според някои автори това говори за съществуване на Одриска държава и преди Терес. Последният успял да се възползва от сложната политическа обстановка в Тракия и в началото на V в. пр. Хр. създал силно Одриско царство. Тукидит споменава, че през втората половина на V в. пр. Хр. владенията на одрисите се простирали между устията на реките Нестос и Истрос. Все пак съмнително остава до колко одрисите са имали реална власт по долината на Стримон, във високите планински части на Родопите и в Северозапада, където трибалите никога не били подчинени. Известни са също така и отделни моменти от историята и култовете на гети, но единствено бесите, царско-жречески род от сатрите, си съперничат по популярност и слава с одрисите.

   Може би най-интригуващо е описанието, което специално им прави Херодот във връзка със похода на персийския цар Ксеркс срещу елините. Бесите се отнесли с пренебрежение към персите и единствени не им изпратили земя и вода, като по този начин отказали да признаят тяхното върховенство и да им се подчинят.

Ето какво пише самият Херодот в своята „История”:

“Сатрите, доколкото знам, още не са били подчинени никога на никого и единствени от траките продължават да са и до сега свободни; живеят високо в планините, които са  покрити с всякакви гори и сняг и са отлични войни. Те притежават прорицалището на Дионис; прорицалището се намира в най-високата част на планината; измежду сатрите с прорицанията в светилището се занимават бесите, жрица дава прорицанията точно като в Делфи – няма нищо по-различно.”

   Няколко века по-късно във връзка с похода на римския пълководец Марк Крас към Тракия и Мизия, римският автор Дион Касий /150-235 г./  споменава бесите във връзка с отнетото от тях светилище на Дионис, което било дадено на одрисите. Този чисто политически акт едва не коства загубата на цялата Тракия, която е увлечена във въстание, водено от беския жрец Вологез, който първо победил и убил одриския цар Раскипор (сина на Котис), а после, само с името си на жрец, отнел войската на чичо му (Реметалк) и го принудил да бяга. След кървавото потушаване на въстанието, бесите все по-рядко се споменават в изворите.

Интерес към траките

Глинени съдчета
Глинени съдчета предадени на Исторически музей - Велинград от РУ на МВР Велинград

   Присъствието на траките в древните извори е значително на фона на други съседни народи, с които елините са в контакт. Интересът към тях датира още от късната бронзова епоха без прекъсване. Траките имат шанса да са обект на повишено внимание и съответно да бъдат описвани през всички времена – от Омир, до неоплатониците и съответно от византийските писатели, поне до ХІІ в. И докато тракийските крайбрежия около елинските градове са обект на наблюдения още от древността и днес са най-добре проучени в археологическо отношение от всички останали райони, не така стоят нещата с вътрешността на Тракия.

   Поради липсата на достатъчно систематизирани и подробни данни, не достатъчно изяснено е как траките от вътрешността си взаимодействат с елините и с народите от Източното Средиземноморие. Още повече, че траките не са ни оставили описания на собствените си ритуали, първо защото те са мистерия, която трябва да се опазва от непосветените и второ, защото езикът им е свещен и не бива да бъде изписван. В редките случаи, в които има запис на тракийски, това е направено с гръцки или латински букви, но записаното остава обвито в неяснота и скрито за нас. Поради това е нужно да се преосмислят отново много от данните, с които разполагаме както от елинските наблюдатели на тракийската древност, така и от археологическите проучвания.

Траките в северозападните Родопи

Разкопки на връх Острец
Разкопките на светилището на вр. Острец през м. юли-август 2009 г.

   От тази позиция много интересен и перспективен за изследване изглежда района на Северозападните Родопи, който продължава да бъде сравнително по-слабо проучен от археолозите в сравнение с други части от древна Тракия. Не достатъчно изяснени са въпросите около ролята, която са играели в древността тези вътрешно-тракийски земи както по отношение на търговията с околните племена и народи, така и при преноса на идеи от и към тях. Едни от първите изследователи на Западните Родопите, каквито са Стефан Захариев, Полихроний Сирку и Стефан Веркович, свързват този район и в частност Чепинската котловина с тракийския царско-жречески род на бесите. Техните изводи са разширени и допълнени от чешкия историк Константин Иречек, от Гаврил Кацаров и много други. През следващите десетилетия на 20 век, голям принос в проучванията свързани със траките беси от района на Западните Родопи правят автори като В. Миков, Д. Цончев, А. Милчев,  М. Домарадски, Н. Гиздова,  А. Шопова и много други.

Почитта на траките към слънцето

Керамично съдче
Керамично съдче намерено на тракийско светилище в м. Калето

   Освен изключителни войни, бесите били и силно религиозен народ, почитащ вечно възраждащия се единствен бог – Слънцето. Тази почит археологически е засвидетелствана в множество керамични фрагменти и няколко цели съда, открити  в миналото на територията на Чепинско и в други райони из Родопите. Керамиката е с украса от различни геометрични фигури и соларни (слънчеви) знаци сред които са свастиката, спиралата, фалосът, а също и отделни човешки фигури и цели процесии, изобразяващи отделни обредни практики. Вероятно тези послания са свързани с обредните практики на траки-орфици, изповядващи култа към тракийския бог Дионис в неговия слънчев образ. Понеже е открита за пръв път на крепостта Цепина (Чепинско), тя носи названието „тракийска култова керамика от група Цепина”. Може съвсем спокойно да се каже, че тази керамика е един от основните отличителни белези на материалната и духовна култура на жреците на бога Слънце – траките беси. Датировката на тази керамика все още е спорна, но все повече се налага мнението, че тя е значително по-късна, отколкото първоначално се предполагаше. С известна предпазливост може да предположим, че керамика Цепина се произвежда от VІ в. Пр. Хр. насетне, като употребата й е сигурно засвидетелствано за ІІІ-ІІ в. Пр. Хр. Това е и времето, в което в следствие на нарасналата политическа и икономическа власт на тракийските владетели, тракийския орфизъм видимо започва да се „оповестява” и излиза от тайните мистични общества на посветените аристократи, за да придобие по-широко разпространение.

Находки в Калето
Находки от тракийското светилище в м. Калето

   Явно е, че  тези съдове така богато  украсени с множество слънчеви символи, които дори следват определена иконография, са използвани за целите на слънчев култ. Този култ е свързан с бог, чието име не е записано на тракийски, но както вече стана ясно, траките са имали късмета да бъдат съседи с елините и да попаднат в тяхното полезрение. Според Херодот, траките почитали Арес, Дионис и Артемида, а отделно от народа, царете почитали Хермес. Не е ясно дали при бесите се следва подобна последователност при подредбата на божествата, но може да се предположи, че керамиката тип Цепина, която се намира в големи количества из различни обекти, е продукт на масова мистериален култ към бог с изявени соларни черти. Този бог е познат на елините чрез неговия превод-означение като Дионис и е възприеман като оргически бог на виното, на веселието, но и на обсебеността и на екстаза. 

   И действително, в последните няколко години в района на Чепинско (Велинград) екип от учени (от различни сфери на науката) започна да документира и проучва редица светилища, селища, надгробни могили и дори зидани гробници, които изследователите свързват с тези толкова загадъчни и непокорни тракийски жреци и войни.

Експедиции от археолозите на Исторически музей - Велинград

Кошеровидна ниша
Скално светилище в м. Славеева скала – кошеровидна ниша

   От 2008 г. археолозите от Исторически музей-Велинград започнаха системни теренни експедиции, сондажи и редовни разкопки със задачата да се създаде една прецизна археологическа карта на Велинградска община. През 2009 година усилията продължиха в тази насока и обхватът на работа се разшири. Започнаха редовни разкопки с участието на полски студенти и доброволци от няколко държави на тракийското светилище, намиращо се на връх Острец. Проучвания бяха извършени и на още няколко тракийски обекта сред които скалното светилище в м. Славеева скала и тракийската могила със зидана гробница в нея в м. Станиловец. Предстоят разкопки на още няколко обекта сред които са тракийското укрепено светилище в м. Калето и скалното светилище в м. Марина черква. Резултатите от тези дейности се публикуват в специални сборници и статии, посветени на културното наследство на региона, а също така и в интернет сайтове.

Железен предмет връх Острец
Железен предмет от светилището на вр. Острец – вероятно жезъл

   Въпреки труднопроходимия терен, откритите нови археологически обекти – скални тракийски светилища, хоризонтални минни галерии, големи селища с каменни жилища, некрополи, могили, визират силно тракийско присъствие през късножелязната и римска епохи, което определя тракийското племе беси не само като жреци на бог Дионис, но и като силно свързани с добива на метал (включително злато и сребро) и търговия със съседните  тракийски племена, с елините и по-късно с римляните.

   Изводите от проучванията, показват категорично, че в Чепинско и по северните и западните склонове на Родопите се развива и утвърждава една специфична материална и духовна култура, която има своите отлики от останалите части на Тракия, но която е неделима част от общите процеси в региона на Източното Средиземноморие.

Бъдещето на археологичните и културни обекти

Археолози среща Велинград
Среща на екипа археолози проучвали вр. Острец с кмета на Община Велинград

   По време на провелата се във Велинград кръгла маса под мотото „Музеи и културен туризъм” се зароди идеята Община Велинград и Исторически музей-Велинград да кандидатстват по европейски програми за развитие на културния туризъм, които да превърнат някои от най-значимите археологическите обекти в региона в туристически атракции. Предвижда се тяхното пълно проучване, реставриране и експониране, както и изграждане на необходимата инфраструктура, за да станат обектите достъпни за туристите.

   Освен това Исторически Музей - Велинград предвижда, да се създаде археологическа експозиция в сградата на музея, която по един модерен и атрактивен начин, да запознае обществеността и гостите на града с културно-историческото минало на Чепинския край.

Димитър Байраков

Димитър Байраков - уредник фонд "Археология" в Исторически музей-Велинград. Магистър по културология в СУ "Св. Климент Охридски" (2003 г.) и магистър по "Защита на културното и историческо наследство на Република България" в СВУБИТ (2009 г.). Участник в международни и национални научни конференции и още много други.

 

Коментари

Прочетох доста неща от вас и съм обнадежден,че все пак не всичко за трако-българската древност е загубено. Дали е съвпадение в имената - археологът в Банско Байряков и вие имате ли нещо общо? Ако греша името на банскалията, простете ме.

#10 demograph в Четвъртък, 17 май 2012 01:08

Всъщност е обратното! :) Гърците ''Ахейците'' идвайки на балканите започват да почитат тракийските богове. Същото се случи и с културата - тия понеже имаха писменост си я описаха като тяхна! Така направиха и с християнството! Но скоро време разделно за БЪЛГАРИТЕ ще свърши и те ще разберът, че Трак е равно на Българин!!!

#9 Вологес в Петък, 12 ноември 2010 08:46

Благодарим Ви! Идваме утре във Велинград!

#8 Галина в Сряда, 17 февруари 2010 12:22

Понеже не схванах на кой точно мейл да Ви пиша, ще Ви обясня тук. Тръгва се през кв. Каменица покрай училище Хр. Ботев по посока параклиса "Гергевана". От там се движите по горски път по посока параклиса св."Никола", където има и горски пункт. Продължавате направо (а не на дясно) и след известно време достигате разклон с табелки оказващи посоката за Славеева скала. На този разклон се свива на дясно. След известно време (около 1 км) има отбивка с метална табелка и започва пътека за Славеева скала. По пътеката се придвижвате около 30 минути и сте на скалите. Движението е само в западна посока. Ако желаете елате първо до музея в кв. Каменица и там, ще Ви дам подробна информация и ще Ви покажа материали:) И само като уточнение...жезълът е от светилището на вл. Острец. На Славееви скали няма метал, а обекта там е много ранен и представлява скално светилище:)

#7 Байраков в Вторник, 09 февруари 2010 11:55

Господин Байраков, поздрави и от мен и съпруга ми! Запалихме се да отидем на тези скали. Почитатели сме на подобни обиколки. През есента ходихме до Скалната глава близо до Огняново и на Кози камък над Ковачевица. Надяваме се, че ще успеем да намерим и Славеевите скали. Но моля - помогнете ни как да стигнем до там. Ще бъдем с джип... И още: къде можем да разгледаме артефактите, открити по тези места. Разбрахме, че е имало жезъл с две преплетени змии и любопитството ни е особено провокирано. Моля пишете на указания е-мейл! Благодарим Ви!

#6 Галина в Петък, 05 февруари 2010 20:42

Те пък като ще вземат да мислят хората... Каквото ги убедят за това ще гласуват. Между другото архитектурни забележителност се съчетавам много добре с комерсиални обекти. Примери за това много. Има си интелигентен начин за това.

#5 Spas в Събота, 12 декември 2009 11:08

Този въпрос трябва да бъде решен след широк обществен дебат, който да бъде реален, а не фиктивен. В повечето случаи обаче някои хора решават някакви неща поради едни или други съображения. Аз смятам, че Историчесия музей в града може да даде поле за изява на хората, за да започне дискусия по тези въпроси. За съжаление още не сме достигнали нивото, в което управляващи, бизнес и гражданите с някакво мнение могат и ще седнат да обсъждат подобни въпроси. Единици са хората, които осъзнават колко важно е да се развива освен СПА и Чалга и ... туризъм и КУЛТУРЕН туризъм, който да покаже историята и археологията на Чепинския край:((((

#4 Димитър Байрако в Петък, 11 декември 2009 11:23

Ясно. Мерси за отговора! А кои обекти могат да се превърнат в атракции?

#3 Spas в Четвъртък, 10 декември 2009 10:25

Групата скали около Славеева скала е една. Друга група има в западна посока (към Юндола), но също така и на север към Арапчал. На повечето места съм откривал следи от скални изсичания и от тракийски скални светилища и за това наричам цялата територия "свещена". Предпочитам да не коментирам точни местности, поради иманярските набези, които и без това са ги унищожили достатъчно! Що се отнася до характера на боговете на траките...по това най-добре четете Ал. Фол.Но иначе мога да кажа, че траките са имали собствени божества.Тези божества са наричани от елините с елински имена, за да ги оподобят на вече познатите им божества.

#2 Димитър Байраков в Сряда, 09 декември 2009 14:43

Изчестох статията, много е интересна! Много е интересен култа към слънцето, който явно е универсален, но за разлика от египтяните, които са го изобразявали като точка или кръг, траките правят свастики и спирали. Защо не знам?! А това скално светилище при Славееви скали ли е точно или по-далече от тях, защото има едни скали на примерно 1 км. от тях по-високо и на северозапад. И искам нещо да питам. Излиза, че траките са почитали гръцки божества. Преди това те имали ли са техни божества и защо са "преминали" на гръцки?

#1 Spas в Сряда, 09 декември 2009 09:57

Изпратете коментар.

Вашето име (псевдоним):

:):Dlol  :(:<  huh  thumbdownthumbup  c

Вашият имейл:

 Екипът на Градвелин.ком си запазва правото да изтрива коментари по собствена преценка. При неточности в публикациите, моля информирайте ни по скайп или имейл.

 

Тази страница е защитена от Закона за авторско право и сродните му права. Никоя част от тази страница не може да бъде използвана под какъвто и да е начин без изричното, писмено съгласие на авторите.

© 2009-2010 - Gradvelin.com - Велинградска медийна и информационна агенция - Всички права запазени