Улиците и техните обитатели в Каменица
17 юни 2017, Събота | 12:14
През 2012 г. излезе книгата на Кръстю Крапачев „Когато бях овчарче”. В нея авторът прави сполучлив опит да опише своето родно село Чепино. Цялата книга е едно безценно описание на това село. Особено ме впечатли изследването, направено от автора в главата „Улиците и моите съселяни по време на моето детство и юношество”. През 2016 г. бай Кръстю почина на 93 години. Остави ни написаното от него.
Аз съм роден и израснал в с. Каменица, сега квартал на Велинград. Обичам да се ровя в старите книги, да събирам спомени и снимки. Написах три книги: „ Последните 20 години във Велинград – 1989-2009“, „75 години организиран футбол в Чепинско” и „Издирени записани имена, дати, факти и снимки за родния край – Велинград”. Събраното при подготовката и отпечатването на тези книги вече се намира в Историческия музей Велинград. Книгите могат да се четат на моя сайт deliev.bgsites.eu .
Ще се опитам да опиша и аз улиците и техните собственици по сегашния бул. „Съединение” и ул. „Владо Черноземски” от моста при „Власа” до Историческия музей и около този музей. Повечето от тези къщи вече не съществуват. На тяхно място се издигнаха нови къщи и блокове. При разширението на къщата музей на Вела Пеева се изгради нова съвременна сграда на Историческия музей. Поради това къщите бяха отчуждени и съборени.
В архива на учителя Асен Дамянов има начертани от него схеми на разположението на с. Каменица и Лъжене след освобождението от османско иго през 1878 г. От приложената схема на с. Каменица е видно, че жителите му са се заселили от Орището до Беглика ( сегашният площад пред читалището). Той е отбелязан като последна Балтаджиевата къща. От нея до Женска баня не е имало къщи.
Целта на това изследване е да остане писмен белег за тези къщи и техните обитатели!
Мостът при „Власа” е изграден през 1935 г. След преврата на 9 юни 1934 година, трите села Каменица, Лъжене и Чепино са обединени в обща „градска” община. За кмет е назначен Йосиф Шнитер – юрист от гр. Пловдив. Сегашният булевард „Съединение” от Каменица до Лъжене е бил междуселско шосе, настлано строшено-каменна настилка.
От моста при „Власа” до сегашния площад „Славейков”, наричан от местното население „Пунктът” или пл. „Кална баня”, където е границата между двата квартала – тогава е имало няколко къщи и вили. От двете страни на шосето е имало обработваеми ниви. През 1948 г. след обявяването на Велинград за град се прави отчуждаване на частните имоти за разширението на сегашния булевард. Неговата ширина е 25 м. През 1951/1952 г. той се павира. По същото време се засаждат извадените от м. „Начовото” смърчове и ели, които го оформят като булевард. По-късно се засаждат брезите и храстите.
Посочването на къщите и техните собственици по булеварда от „Власа” до пл. „Кална баня” ще бъде втората част на това изследване.
След моста в ляво е къщата на Методи Симонов Иванов. Бай Методи и съпругата му Мария съграждат дома си около 1930 г. Разкриват в партерния му етаж дюкян, ползван като кръчма. След Девети септември дюкянът се ползва като шивачница на ТПК „Вела Пеева”. Бай Методи беше земеделец. Бригадир в ТКЗС, кака Мария работничка в ТКЗС. В този дом са се родили техните деца: Цветка, Здравка, Симеон и Христина (Линка).
Втората къща в ляво е домът на Симон Иванов Иванов (баща на Симеон Иванов). Намира се на бул. „Съединение” №175. Той се занимава се със земеделие и животновъдство. Бил е приемчик на дървен материал на Каратепе. Един от основателите на читалището в Каменица. В тази къща през 1913 г. живее под наем учителката в Каменското основно училище Пена Гюлеметова. Когато българските войски по време на Балканската война на 13 март 1913 г. превземат Одрин тя излиза на чардака и изстрелва със своя пистолет един пълнител в знак на победата. Симон Иванов има 4 сина – Методи, Иван (1903-1960), Атанас и Васил и две дъщери Мария Илинова ( учителка) и Тинка. Тинка се омъжва за Хенрих Попчев и остава да живее при своите родители. Техни деца са Емилия и Стефан. В партера някога имаше магазин за плодове и зеленчуци на ТКЗС Звъничево.
Третата къща в ляво е на Петър и Вела Шулеви. Бай Петър става зет на собственика на къщата Тоско Данчев. Работеше като огняр в завод „Кристал”. Имат две дъщери – Живка и Здравка.
Четвъртата къща е на Тодор и Стоянка Шулеви. Техни деца са Илия, Ангелина и Димитър, който остава в този дом. Създава семейство с Атанаска. Двамата имат деца: Стойка, Борис и Тодор. На мястото на старата къща е изграден нов дом. В него живеят Тодор и Цветка Шулеви и Мария Шулева, вдовицата на Борис Димитров Шулев.
Петата къща е на Кацарови. На мястото на старата къща на Атанас и баба Спаса, техният син Георги и снахата Зорка Кацарови съградиха нова. Двамата работиха в „Мрамор и гранит”.
Шестата къща в ляво е последна, преди градинката пред читалището. Построена през 1922 г. от Христо и Евдокия (Донка) (Клешкова) Влахови. Бай Христо, роден през 1894 г., е един от „американците” които през 1914 г. заминават на гурбет в Америка. Завръща се и със спечелените пари съгражда новия си дом. В него отглежда децата си: Блага (1928), Атанас (1932) и Йорданка (1939). В партера на тази къща и сега има дюкян. В него дядо Христо разкрива хранителен магазин. По-късно се ползва за сладкарница от Божинко Влахов. Дълги години след Девети септември 1944 г. е хранителен магазин, в който работеха бай Томе и кака Мария Бучкови. Бай Христо е един от първите в с. Каменица, който си купува лека кола марка „Фиат”. Няколко години той поддържа автобусната линия от Пазарджик до Лъжене. Умира 1992 г. на 98 години. Синът му Атанас беше дългогодишен търговски представител на България по света, генерален директор на ВТО „Строй-импекс”. Дъщеря му Блага пък беше съпруга на Васил Луков Попов – дългогодишен генерален директор на „Спорт-тото”.
В ляво следва сградата на читалище „Васил Левски – 1904”. Първата копка е направена на 08.07.1938 г. Проектант е арх. Христо Атанасов. Изгражда се от строителния предприемач инж. Тодор Илиев Фродев. Председател на читалището в тези години е Тодор Ив. Зав. Ямаков. Откриването е на 1 февруари 1941 г. Представя се драмата „Иванко” на Васил Друмев. Сградата е разширена през 1954/1957 г.
След сградата на читалището до Синаповите къщи са построени две частни жилищни кооперации. Те са изградени от собствениците на старите къщи, както и няколко семейства, получили правото с дългогодишни жилищно-спестовни влогове.
След читалището в ляво, сега е бирария „Рибката”. Старата къща е построена от Георги Димитров Балтаджиев. Заедно със съпругата си Мария отглеждат три деца: Димитър, Велика (Драева) и Катерина (Гинева). Новата Балтаджиевата къща е изградена през 1941 г. Бай Димитър и съпругата му имаха три деца: Георги (1930), Мария (1933) и Бонка (1944). В дюкяна преди Девети септември 1944 г. е разкрит магазин за платове. Продавач е Йордан Полежански. Другото помещение се ползва за шивачница от Георги Въргов. След това двете помещения се обединиха в магазин за хляб и хлебни изделия. По-късно къщата беше отчуждена за строителството на аптека. Тя не се построи и парцелът до сега стои незастроен.
Следващата къща е била на Пееви (Орелове). Къщата е построена от Александър и Катерина Пееви. В нея остава да живеят Пею и Невена Пееви. Той овдовява и се поженва за Мария. Двамата имат деца: Катерина, Александър, Христо и Цветка. На мястото е построена жилищна кооперация.
Следващата къща е била на братята Иван и Павел Горанови. Павел има син Иван и дъщери Стоянка Пампорова и Надка Дурева. В старата къща остава да живее Иван. В къщата има дюкян, който се ползваше под наем от Иван Цветанов (Чукът) – обущар. Бай Иван е основател на спортното дружество „Ботев” в с. Каменица през 1935 г. След Девети септември 1944 г. дружеството се именува „Милуш Папарков”, което съществува до 1948 г.
Следващата къща и била на Захови (Горанови). На мястото на двете Горанови къщи след Девети септември се построиха два едноетажни магазина : за платове, дрехи и обувки.
Следващата къща е била на Запрян и Славка Тетеви. Тя е закупена от Горанови. През 1972 г. е направена кооперация, в която сега живеят братята Стефан и Димитър Тетеви. В партера има магазин за месо.
Следващата къща е била на Тоско Белев. Той има двама сина Ангел и Атанас и 7 дъщери. Двамата имаха 11 деца.
Следващата къща е била на Павел Синапов. Един от основателите на земеделското движение в Каменица. През 1918 година е председател на организацията, която има 170 члена. Кмет на Каменица 1920/1921 г. Има 2 сина – Тодор и Борис и дъщеря Мария. Синовете строят нови къщи. Тодор има 2 сина – Павел и Георги. Борис има две дъщери – Миладинка и Райна. В къщата на Тодор Павлов Синапов сега има магазин за железария.
Следващата къща е на Димитър Василев Керин (Роялът). Негова съпруга е Дочка ... , родом от гр. Стара Загора. Една от красавиците на Каменица. В къщата има два дюкяна. В тях двамата държат кръчма и магазин. В двора има стъкларска работилница. Изкупуват млеко и го заквасват, след което го продават. В тези години кисело млеко не се продаваше в търговската мрежа. След Девети септември 1944 г. дюкяните се ползваха за клуб. В тях се помещава и читалищната библиотека. Сега в тях има магазини.
Следващата сграда е едноетажна. Изградена от братя Белеви. Едното помещение Петър Белев ползва за касапница (магазин за месо). В другото брат му Васил държи кръчма. Доскоро двата дюкяна се ползваха като месарница. Сега са магазини.
Последната къща в ляво е също на Белеви. В нея живееха родителите на трите сестри Мария, Люба и Йорданка Белеви. Баща им е бил убит при битов конфликт в Каменица. На партера и сега съществува голямо помещение – дюкян. То е ползвано като кооперативен магазин, като кръчма, шивачница и сладкарница. Сега в него се произвеждат и продават топли закуски. Цялата къща е ремонтирана и обновена от новия собственик .....
Тази сграда е последна по бул. „Съединение”. Следва пл. „Възраждане”. Някога носеше името „Васил Коларов”. Под него е коритото на р. „Еленка”. През 1975 г. реката е покрита и сега площадът е във вида от тогава.
От моста при „Власа”, в дясно, първата къща е с интересна архитектура. Строена е около 1925 г. от Петко и Иванка Захови. Петко Захов е завършил педагогика през 1915 г. Той е първият висшист в с. Каменица. Учителствува в Каменица и Лъжене. Бил е първият директор на Климатичната гимназия в с. Лъжене. Бил е председател на читалищата в Каменица и Лъжене. Артист – самодеец. През 1929 г. издава книжката „Летовище Каменица – Чепинско”. Семейството има две деца- Виолета и Лилия. Бай Петко продава къщата си на своя баджанак Богдан БогдановБогдев – родом от Стара Загора. Той създава семейство с Катерина Стоева Малинова.Имат деца : Верка Пеева и Надка Гагова (близначки) Стефка Йолова и Любка. Петко и Иванка Захови се преселват в с. Лъжене, където съграждат нов дом на сегашната ул. „Борислав”. В къщата има дюкян. В него Богдан Богданов разкрива хранителен магазин. След Девети септември там се настанява пощата. Сега помещението е отново магазин. Дълги години е кмет на с. Корова.
Следващата къща е на Никола Чаушев. Те купуват мястото от Тоско и Спас Върбанови и строят сегашната къща. Семейството има 4 деца : Борис (1929), Владимир, Катерина и Славка.
Следва Узуновата къща. Тя е на бул. „Съединение” № 308. Тя огромна, на кюше. Има сведения, че е построена през 1924 г. от Димитър Величков Узунов. Той има деца: Георги, Илия, Мария. В тази къща остава да живее Георги Дим. Узунов, но дял в нея има и брат му Илия. Бай Георги, заедно със съпругата си Вела имат 3 сина: Димитър, Борис (бръснар) и Ангел (юрганджия). Последният строи нов дом на ул. „Христо Смирненски”. Бай Димитър има един син Георги (1943 г), който става съпруг на Светла Вл. Стоянова. Двамата съграждат нов дом на ул. „Макаренко”. Борис има син Иван (починал) и дъщеря Вили. В тази къща е имало фурна и хлебарница. Дълги години там беше фотоателието на Иван Захов, известен като фото Захов. Дюкяните са ползвани от кооперация „Зора”, а след Девети септември 1944 г. като магазини. Сега се ползват като бръснарница и фризьорски салон. Сега дяловете на Димитър Георгиев Узунов и Илия Димитров Узунов са продадени.
След тази къща има малък площад. Местните го наричат „Беглика”. Най- вдясно на този площад беше старата къща на Александър Димитров Влахов. Неговата съпруга е носила името Стойка. Бай Сандо беше обущар. Неговата обущарница беше средище на мохабет. Стените бяха облепени с плакати и възрожденски снимки. Като деца сме влизали да ги разглеждаме. Дядо Сандо ни беше първият учител по история. Двамата отгледаха дъщеря си Бойка. Тя се омъжи за Алек-сандър Ушев. Деца Стойчо и Даша.
До Ушеви къща имаха Иван и Катерина Иванови. Те купуват хармана на Захови и построяват двуетажна къща с два дюкяна. В единия е имало кръчма, а във втория хранителен магазин. След Девети септември те се ползват като книжарница, хранителен магазини, бръснарски и фризьорски салон. Сега на това място се изгради съвременна сграда на фамилията Шулеви.
Пред тези две къщи има малък площад. Населението го именува „Беглика”.
Първата къща след „Беглика” е на Ангел Христов Бозаджиев. Негови деца бяха Димитър, Славка (Бояджиева) и Мария. В партера има дюкян, ползван като книжарница, сега шивашко ателие.
Втората къща беше на Борис Христов Бозаджиев. Той и съпругата му Веселина имат двама сина – Иван и Румен. Сега къщата е съборена.
Трета къща е била на Александър Величков Бозаджиев. Занимавал се е със земеделие. Бил е кмет на с. Каменица през 1923/24 г. и 1927 г. Има 4 сина: Васил, Димитър, Георги, Мария Савова и Величко. В къщата остава да живее Величко. Със съпругата си Цвета имат деца: Магдалена, Димитър и Александър. Къщата беше разрушена и на нейно място съградиха нов дом фамилията Лешкови от с. Медени поляни.
Следващата къща е на Илия Стоев Малинов. Тя е запазена във вида си от около 1900 г., когато е построена. Бил е кмет на с. Каменица 1901 г. Председател на кооперация „Зора” – 1905 г. Там се раждат неговите деца: Стойо, Илия (кмет на Каменица през 1901 г.), Васил, Борис, Георги и Гина (Бояджиева). Последно в тази къща живее Стойо Илиев Малинов.
Следва Ушевата къща. Строена от Заварин Ангелов Ушев. В нея през декември 1943 до март 1944 г. живее Поликсена Стамболова – вдовицата на Стефан Стамболов, заедно със семейството си. Те се преселват тук след бомбардировките в София. В старата къща живеят Ангел и Цвета Ушеви. Двамата имат деца: Анета Симитчийска, сега професор и Заварин, морски капитан, загинал при експлозия на кораба. Сега има изградена нова сграда, в която живее Цвета Ушева (1925 г.)
Следващата къща е била на братята Петър и Илия Керини. Те продават парцела на Васил Петков, който съгражда сегашна сграда.
Следващите две къщи са на братята Борис и Ангел Китови. Те също купуват земята от братя Керини. Борис Китов (Луко) има две деца: Ангел и Живка. Ангел Китов ( Немски) има също две деца: Тодор и Катерина (Данчева).
Следващата къща е Делиева. Строена е от дядо ми Никола Димитров Делиев. Заедно с баба ми Мария Гугалова имат 6 деца: Катерина, Цветана, Иванка, Тодор, Илия и Симеон. В къщата е имало кръчма „Елит” и касапница. През 1958 г. къщата е съборена и чичо ми Симеон построява новия си дом. Заедно със съпругата си Йорданка Масларова имат две деца : Симеон и Катерина (Кадинова).
Сега до тази къща има хранителен магазин. Там е имало къща още преди освобождението през 1878 година. В нея живее Георги Илинов, учител, общественик, съветник, кмет на с. Каменица. В дюкяна на къщата, ползван като кафене, е образувано през 1903 г. социалистическото дружество „Синапово зрънце”. На 6 декември 1904 г. в него е образувано и общообразователното дружество „Свещеник Методи Драгинов” (днес читалище „Васил Левски – 1904”. Пред това кафене е направена снимката на учредителите на това дружество. През 1957 г. къщата е съборена за разширението на ресторант „Арабчал”. На нейното място се изгражда открита градина с маси. В двора на Илиновата къща е имало минерален извор, ползван дълги години от Илиновия род като баня. Дядо Георги е имал 9 деца. Негова първа съпруга е Вела, а втората – Здравка. Бил е на два пъти кмет на с. Каменица. В тази къща до разрушаването и живее синът му Александър. Той има две деца: Здравка и Георги.
Последната сграда на бул. „Съединение” е сградата на горската кооперация „Арабчал”. Тя е построена върху къщата на Илин Илинов, откупен и ползван от читалището в Каменица. В дюкяна е била библиотеката и читалищното кафене. Там са се прожектирали първите филми от кинооператора Заварин Ждраков, учител в каменското училище. През 1937 г. той продава къщата и мястото за строежа на кооперативния дом „Арабчал”. Той е строен през 1939/1940 г. от габровските майстори – предприемачи : Васил Донев, Минчо Бакалов и Кольо Минев. В партера е имало кооперативен хранителен магазин (магазинер Иван Чолаков) и ресторант. По-късно в сградата се настанява библиотеката на читалището, а малко по-късно се разкрива детска градина (директор Катя Андреева, след нея Иванка Йорданова Тахчиева). Сега от сградата се ползва само ресторантът.
(ВТОРА ЧАСТ)
Както е написано в първата част сегашният пл. „Възраждане” е върху част от корито на преминаващата под него р. „Еленка”. В миналото площадът беше само от северната страна на левия бряг на реката и носеше името площада „Васил Коларов”. Корито на реката беше оградено от каменни подпорни стени. През реката се минаваше по мост, изграден през 1935 г. Преди моста дълги години имаше 3 улични чешми, захранени през 1929 г. от „Самоводица”. Той е изграден от населението на с. Каменица на трудови начала. Всяко семейство според членовете си е имало задължението да изкопае определени метри от изкопа за полагането на тръбите. Тъй като дебитът му не позволявал захранването на всички къщи в селото, кметството изгражда 12 обществени чешми.
От площад „Възраждане” започва ул. „Владо Черноземски”. Старото й име е „Антон Иванов”, след това „Деспот Слав”. Къщите в ляво бяха съборени и на тяхно място се изградиха 3 блока. Остана неизграден четвъртият до ул. „Димчо Дебелянов”.
Описвам къщите и техните обитатели преди къщите да се отчуждат и на тяхно място да се изградят трите сегашни блока.
Първата къща е била на Димитър и Риса Сейменови. Двамата имат 5 деца: Дана, Иванка, Павел, Иван и Борис. В къщата остават да живеят Павел и съпругата му Вела, които са бездетни. Заедно с тях живее и семейството на Борис (Боцът) и Мария Сейменови. Те имат две дъщери: Вера и Дафинка.
След моста в ляво срещу течението на р. „Еленка” има сокак (тясна улица без изход). В него бяха къщата на Димитър Николов Кьосов. Със съпругата си Тинка имат 4 деца: Атанаска, Никола, Вела и Мария.
Последната къща в сокака беше на Тодор Зав. Водев. Със съпругата си Гина имат 5 дъщери: Мария Фиданова, Катерина Папукчиева, Цвета Водева, Яна Калпазанова и Величка Михайлова.
Втората къща по улицата към музея е била на Стойо и Иванка Пещерски. Техни деца са : Георги, Любен и Веска. Наричали ги Марчови. В двата дюкяна имаше кръчма и магазина, а магазиниер Кръстю Гешев. Пред къщата през 1903 г. е направена историческата снимка на каменчани с Михаил Такев, деец на Демократичната партия, народен представител, родом от Пещера. На снимката се вижда и фирмата „Хранителен магазин” на ......
Третата къща е Мандилова. В нея живеят братята Иван и Димитър. Иван има три деца: Вела, Гина и Лиляна (Шулева). Димитър и Здравка имат три деца: Христо, Маргарита и Георги (Гоньо).
Четвъртата къща също е Мандилова. В нея живеят братята Георги и Йордан Георги и Мария имат три деца: Борис, Христина и Катерина. Йордан и Елена Мандилова имат две деца : Стойо и Мария. Третият брат ... и Ката имат две дъщери Севделина (Тричкова) и Мария.
Петата къща е била на Салагьорови. Голяма къща. В нея се помещава селската медицинска лаборатория на д-р Иванова. Там е и обущарницата на Иван Цветанов (Чукът). В нея живеят Спас и Мария Салагьрови. Техни деца са Никола, Гела, Цветана и .......
Шестата къща е на Терзиеви. Дядо Кольо и съпругата му Богдана имат 6 деца: Тоско, Стойка, Георги, Атанас, Мария и Дима.
Седмата къща е на Стойо Димитров Керин (Батальоните). Той е брат на Владо Черноземски и Атанас Керин (Бунджака). Със съпругата си Цветана (Цена) нямат деца.
Последната къща, преди сегашната, на ул. „Димчо Дебелянов” е на Димитър и ...... Захови. Бай Димитър беше ковач и в двора имаше ковачница. След Девети септември тя беше национализирана и в нея се извършваха ковашки и коларо-железарски услуги. Семейството имаше две дъщери Катерина Пухалева и Славка Къчева. В къщата останаха да живеят Катерина и Филип Пухалеви. Двамата имат два сина: Димитър и Стойчо. В партерът имаше дюкян, в който беше настанена пощата в Каменица. Дългогодишен неин отговорник беше инж. Спас Калпазанов.
ТРЕТА ЧАСТ
През м. юли 1952 г. в дюкяна на Пею Пеев, баща на Вела, се обособява малка музейна експозиция. Това става по инициатива на Елена Попова. Автор на експозицията е Елена Бонева. Първи екскурзовод е Хриса Копчелиева, заедно дядо Димитър Горанов. По-късно на сем. Пееви се предостави общински парцел, на който изгради свой дом Тодор Пею Пеев. Цялата къща те предоставиха за изграждането на музей на Вела Пеева. От 2 септември 1957 г. в него работи като отговорник (директор) Анета Лукова Шопова. Къщата музей съществува самостоятелно до 1982 г., когато се взе решение да се направи разширението. То се извърши от бригадата на Алекси Клашнов. Технически ръководител Тамара Лилова. Гл. изпълнител СП „Благоустройство и комунално стопанство” Велинград. Мемориална къща музей „Вела Пеева” съществува до 1991 г. От тогава тази сграда е Исторически музей. В него се запази част от експозицията за Вела Пеева.
За изграждането на сегашния Исторически музей се отчуждиха и събориха съществуващите около него частни къщи.
На ъгъла на ул. „Георги Кирков” беше къщата на Тоско Захов. Той е баща на Петко Захов, учител, директор, председател на читалището в Каменица, първият висшист в селото. Къщата беше голяма. В партера имаше дюкян. До девети септември се е ползвал от общинско управление на с. Каменица. След това се ползва като пивница. В къщата остават да живеят дъщерята на Тоско Захов Доста и съпругът и Христо Тосков. Той е бил кмет на с. Драгиново. Кака Доста беше плетачка. Двамата имат деца: Величка и Атанас. След отчуждаването двамата си направиха нови домове, на парцели отпуснати от общината.
След тази къща по ул. „Георги Кирков” беше къщата на Пею и Катерина Пееви. Бай Пею е имал хранителен магазин. Двамата отглеждат децата си: Йорданка Малинова, Тодор, Вела и Гера Пееви. В старата Пеева къща след Девети септември остава да живее Тодор Пеев, заедно с родителите си. Заедно със съпругата си Спаска имат деца: Пею, Катерина и Владимир. След 1970 г. семейството се преселва в новия си дом на сегашната ул. „Юндолска” № 33.
Под къщата на Захови (Тоскови) по някогашната ул. „Антон Иванов” беше къщата на Александър Цанов (Лонгове). Той има три сина: Васил, Петко и Петър. След отчуждаването й тримата съградиха нови къщи.
Под тях е къщата на Никола Чаушев. Той я оставя на дъщеря си Катерина и съпруга й Игнат Игнатов. Двамата имат три деца : Кирил, Павлина и Спаска.
След „Чаушевата” къща има две къщи на Терзиеви (Пъкльове). В първата живее Петър Терзиев. Негови деца са Катерина, Митко и Илия.
На сегашната улица покрай оградата на църквата „Света Троица” бяха къщите на Тодор и Мария Узунови. Те имаха три деца: Димитър, Славка Генева и Борис (акордеонист, който създаде дом и семейство в Толбухин). Баба Узунка остава в паметта на каменчани, че продаваше семки, страгали, фъстъци, захарни петлета и други лакомства пред дома си и в училището. Тяхната къща не е отчуждавана и на нейно място има изградена нова къща.
Следващите къщи също не са отчуждавани. Те са на фамилиите Русеви и Джугалови.
Следва имотът, на който се изгради кварталният кооперативен пазар. Сега помещенията се ползват от Историческия музей.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
В тази част описвам къщите, съборени при разширението на градинката пред паметника на Вела Пеева и строежът на сегашният трафопост.
От сегашния площад имаше улица, която излизаше на ъгъла на оградата на църквата. Улицата беше стръмна и от дясно имаше 3 къщи. Първата откъм площадът беше на Богоеви (Перушинови). Богоеви са двама братя Петър и .... Неговият брат ..... има 3 сина – Георги, Борис (световния) и Илия.
Втората къща е на Павел Ушев. В нея има магазин и бръснарница. В бръснарницата Павел Ушев разпространява първите броеве на в. „Работническо дело” в Каменица. В тази къща се раждат и отглеждат 6 деца : Гина, Вера, Христина, Зина, Анка и Христо (бръснара).
Следващата къща е собственост на кооперация „Зора” с. Каменица. В къщата се помещават и канцелариите на кредитната кооперация. В нея работи като счетоводител Петър Шуманов (баща на Георги Шуманов).
С благодарност към моите информатори, без които тази статия щеше да бъде непълна.
Ще се радвам, ако получа отзиви и допълнения към това изследване.
Адрес: Велинград - 4600, бул. „Съединение” 169. Тел 0359 5 46 27.
5 ноември 2016 г. Никола Делиев
Коментари
Изпратете коментар.
Тази страница е защитена от Закона за авторско право и сродните му права. Никоя част от тази страница не може да бъде използвана под какъвто и да е начин без изричното, писмено съгласие на авторите.
© 2009-2010 - Gradvelin.com - Велинградска медийна и информационна агенция - Всички права запазени