90 години Седмица на гората

04 април 2015, Събота | 07:17 | празник

90 години Седмица на гората

Седмицата на Българската гора е  възникнала най-напред (през 1925 година) като Празник на залесяването и е възприемана в далечното и по-близко минало като период за по-активна дейност по отношение проблемите на горите, равносметка за тяхното изучаване, възстановяване и опазване, за фокусиране  вниманието на обществото върху значението на горите и професионалното житие на хората, ангажирани с тяхното стопанисване и опазване! Всъщност през 1925 година е приет поредният (осми) Закон за горите, в който е заложен текст, „учредяващ” първия празник на залесяването на 12 април същата година. Събитието добива масовост, понеже в този ден е било Благовещение. Извършва се тържествен молебен пред храма „Св.Александър Невски”. В същия ден се посаждат фиданки в културите , създадени в покрайнините на София.

През първите две години, в които се провежда празникът на залесяването, са залесени  3 540 000 фиданки и са засети 230 кг семена.

През следващите години това мероприятие добива популярност и започва да се провежда в цялата страна. То се доразвива, като в дните преди  провеждането му се изнасят беседи, пишат се листовки, в лесничействата се получават заявки от различни институции( училищата, войската, местните управи, читалищата…) за осигуряване на фиданки и терени за залесяване.

За първи път предложение Празникът на залесяването да се превърне в Седмица е направено от стажант-лесовъда Георги Минков в статията му  в сп. "Горски преглед" - "За празника на залесяването" (кн. 1-2, 1934 година). Идеята му е още лесовъдите от всички краища на страната да се ангажират с разяснителна дейност за значението на горите и на залесяването. Идеята е осъществена и първата Седмица на гората е проведена от 15-ти до 22-ри април 1934 година.

За първи път  Седмицата на гората е проведена по предварително утвърдена програма от 4-ти до 11-ти  април 1937 година.

Следващите три години мероприятието добива известност и е съпроводено с  тържествени и културни изяви с участието на редица видни представители на тогавашната интелигенция, а лесовъдската колегия е особено активна в пропагандата си за запазването и разумното използване на българските гори. Преди избухването на Втората Световна Война (заради която ‘’честването’’ се прекратява за повече от 10 години), „Седмицата” е особено атрактивна и се  провежда за най-дълъг период (в рамките от 1-ви до14-ти април 1940 година).

През 1956 година, събитието е възобновено като професионален празник на всички, които работят в сферата на горите, а през първата седмица на м.април- всяка година, хиляди българи от цялата страна засаждат хиляди и милиони декари гори и се наслаждават на спонтанното народно веселие по този повод.

В днешно време, Седмицата на гората е позагубила тази си масовост и популярност от миналото, но е тачен професионален празник в средите на лесовъдите. Замислена  повече като трудова и просветителска, Седмицата днес е повече помпозна и  до голяма степен обществено обезличена- съпроводена изключително с гръмки и медийно целенасочени казионни прояви- тържествени чествания и предимно символични залесявания с участие на силните на деня, повод за масови празнувания по села и паланки на бившите и настоящи,  заети в горскостопанските структури , с мимолетни( крайно недостатъчни) опити за просветителска и информационна дейност, плод най-вече на просветните и научни структури, свързани с горите. А общественото отношението  е коренно и негативно променено, в резултат на олигархично- политически интереси и незапомнен за системата  на горите кариеристично- кадрови слугинаж. За да се възвърне усещането за автентичност и  истинската традиция е нужно тази проява да е и своеобразна ежегодна равносметка от страна на горскостопанските структури! Да се  информира своевременно, точно и детайлно Обществото за постиженията, но и за проблемите. И да се търсят професионални и оптимални( не политически и комерсиално угодни) решения на последните, предвид обществената чувствителност по отношение на този ценен природен, социален и все още наличен у нас феномен- гората! Защото, още през далечната 1937 година ученият-лесовъд Тома Захариев, директор на тогавашната Служба за горско-опитно дело е написал:

"Нужно е всичко във и около гората да се върши със съзнанието, че се работи за народа и с народа, нищо без него, а още по-малко срещу него. Противното е отчуждаване на народа от горите и горското стопанство".

Честит празник на всички, които чувстват гората със сърцето си и таят надеждата, че тя ще пребъде! Честито и на тези колеги, отдали личния и професионалния си живот за святото дело в ИСТИНСКА служба на българската гора!

Защото…в търсене за по-добро бъдеще са смисълът на традициите и поуките на историята!  Те изграждат устоите, за да се случи мотото на тазгодишната Седмица на гората: ''Гората- мост към бъдещето''.

  д-р, инж. Ангел Ферезлиев- главен асистент в БАН

                                                 ръководител на ОБИГ, Институт за гората-БАН,Велинград

Коментари

Изпратете коментар.

Най-коментирани новини през последния месец:

01 януари 1970 | 02:00

01 януари 1970 | 02:00

01 януари 1970 | 02:00

01 януари 1970 | 02:00

01 януари 1970 | 02:00