Георги Гуцев

23 януари 2009, Петък | 16:23

   Още при посещението ни на Коледното тържество председателят на "Клуба на пенсионера - Лъджене" Георги Гуцев ни направи впечатление със своята словохотливост, доброта и жизнерадост. Разбрахме за една малка част от живота му и осъзнахме каква интересна личност е той. Затова си уговорихме среща и ето ни днес, в дъждовния ден, на раздумка с него.

    "Това, което виждате сега тук, преди 7-8 години беше пустош. Канализация, водопровод, ток, съм направил почти сам. От Общината ми даваха работници, за което благодаря на инж. Думанов и на техничката Величка Грънчарова (Бояджиева). Две години от живота си посветих за създаването на този пенсионерски клуб. В момента трябва да сменим два прозореца от 18 кв. м., за да ни е по-топло. Дано и този път Общината се отзове." сподели за вълненията си в момента Георги Гуцев. "А тук има живот, много е весело, редовно се събираме. Жените ни участват в различни инициативи, даже сега направиха вкусни гозби за кулинарната изложба за Бабинден", продължи той.

    Подканихме го да ни разкаже нещо и за себе си и го слушахме с интерес:

    "Роден съм в Беломорска Тракия, в едно голямо село - Каракьой, през 1924 год. Гордея се с рода, от който произхождам. През 1881 год. моят прадядо и още пет първенци на селото са обвинени в убийството на висш турски чиновник, съдени и осъдени на смърт в Серес - това е отразено в книга за Неврокопската околия. През месец февруари 1903 год. моят дядо посреща Гоце Делчев и Яворов и в нашата къща се провежда заседание на Серския Революционен окръг. След деловата част Гоце Делчев иска един сахан с пшеница, излиза на двора, хвърля я. Дядо го пита какво прави, а той му отговаря - Хвърлям семето на свободата."

    След това той ни разказа как се е озовал във Велинград и за трудовата си дейност:
"През 1927 год., вече три годишен, се преселваме в град Гоце Делчев. Малък бях, но много плаках. Живял съм и в село Варвара. През 1942 год. се заселихме тук. Започнах работа на 1 януари 1952 год. в Горпрома при един голям ръководител и общественик - Тодор Ямаков. Завеждах труда и работих 10 години до закриването на Горпром. След това преминах в Горското стопанство при героя на социалистическия труд Иван Цанов, като началник "Планов отдел" - 10 години. След реорганизацията ме изтеглиха в комбинат "Георги Димитров", където работих пак 10 години - отчитах себестойността и печалбата на комбината. След неговото разтуряне пък, работих в завод "Георги Димитров" и фабрика "Вела Пеева", Ракитово. По късно се преместих в Учебно-опитно горско стопанство Юндола, където изкарах също 10 години като началник "Планов отдел".

    Нещо, което е поддържало духа на Георги Гоцев здрав и силен, е общуването с природата и ловуването:

    "Ловец съм от 60 години. Награден съм с грамота и унгарски нож от Централния съвет на Ловнорибарския съюз лично от проф. Нино Нинов (понастоящем ректор в Лесотехническия институт). Повече от 30 години съм председател на Контролноревизионната комисия на Ловнорибарското дружество Велинград, което има 11 дружинки, над 800 ловци и 200 души рибари. През този мой ловен живот съм одрал над 300 диви прасета, но сърнички не съм пипал, защото са много красиви. В моята къща жена ми и дъщеря ми не са разрешавали внасянето на сърнешко месо.

    Въпреки възрастта, аз още ходя на таксация - преброяване на дивеча, включвам се в направата на хранилки, листници (дъбова шума на камари, за да ядат сърничките) и солища (за животните и сърничките да лижат през зимата)."

    Георги Гуцев ни разказа за много случки от ловния си живот. Ето една от тях:

   "На лов сме на Юндола - Езерата. Раняваме едно прасе и не можем да го намерим. Идва моето куче, нахранваме го с пържоли и започваме да търсим прасето. Изкачваме се на върха, кучето взе да лае. Мисля, че хванахме прасето. Излизам на височината и на 20 метра от мен една мечка страхотно реве. От нас - ловджиите, никой не е стрелял, за да реве. Аз гръмнах един път, за да избяга и търсим прасето. Тя се уплаши и действително избяга, аз намирам кучето - вместо прасе е хванало малко мече (мечето на тази мечка, която ревеше заради него). След намесата на двама още ловци ние спасихме мечето от кучето и след това гостите си заминаха за София, а директорът на Горското стопанство на Юндола - инж. Борис Начев, ни качи на джипа, блокирахме мястото, където беше мечето, но майката си го бе прибрала."

    Нашият събеседник продължи: "В целия велинградски район съм ходил на лов и в местностите Дикчан и Беслет - две горски стопанства в Гоцеделчевски район."

    "Моят живот е осмислен, радвам му се. Ако мога, помагам на хората, но лошо никога не съм направил. Ако могат младите хора да следят нашият пример, много биха научили от нас. Нека няма злоба, нека да няма завист. Нека се уважаваме, обичаме и помагаме".

Коментари