Мария Мандова

07 февруари 2009, Събота | 16:58

   В тихия следобяд разговаряме с Мария Мандова в нейния малък, но топъл дом. За нея може би малко от вас знаят, че е правила иконописи в някои манастири и църкви във Велинград, стенописи в уч. "Св. Св. Кирил и Методий". С интерес слушахме разказа й за живота, който е отдала на изкуството.

   "В Смолян съм раждана, живяла съм в Златоград, но от 1969 год. окончателно се преселихме във Велинград. На 8 март 1970 год. започнах работа в Художественото ателие срещу съда. След една година се преместих в АПК, където работих осем години. После пък минах на работа в завод Сотиров. Последно - до 1986 год., съм била на работа в завод "Винчо Горанов". От тогава до сега оцелявам като художник на свободна практика. Във всички предприятия съм работила като художник. Рисувала съм плакати, лозунги, портрети, занимавала съм се с агитационна пропаганда. Късно започнах да рисувам икони. Не подозирах, че имам в себе си дарбата да иконописвам, макар че баща ми винаги ми е казвал "Миме, ти трябва да рисуваш икони".

    Мария ни разказа как е започнала да рисува икони, провокирана от една случка: "През 1987 год. от ТД Юндола ме помолиха да нарисувам плакат за събора, който е щял да се състои на Юндола. Цялото си сърце вложих в този голям плакат. Изразяваше девойка, стъпила на камък, с протегнати напред ръце, в които улавя слънцето. След като го напръсках с лак така се освежи, че стана като снимка, същинска снимка. Много го харесаха, а аз се чуствах удовлетворена. Когато го носехме го видя една старица - баба Петра. Тя ми каза, че църквата в село Ковачево - до гр. Септември, била недовършена и се търси някой да нарисува иконите."

   Тази възрастна жена успяла да види съвършенството в портрета на девойката и казала на Мария, че щом е по силите й да нарисува такава изящна девойка, значи може да изографисва и икони.

    По нататък Мария ни разказа как се срещнала с поп Сашо, който я запознал с житието и битието на светците, които искал да бъдат нарисувани. "Бе зима", продължи Мария, "За мен всичко това бе необичайно, но имах някакъв вътрешен тласък, вътрешна увереност, че ще се справя. Трудно е да рисуваш икони, трудно е като техния мъченически живот. Започнах с иконата на Исус Христос, разположена централно на балкона. От двете му страни нарисувах св. Варвара и св. Петка. Някакво особено вдъхновение ми дойде, когато рисувах св. Петка, сякаш някой ми бе хванал ръката и ме направляваше." Тя толкова бързо нарисувала иконата на св. Петка, че отецът се зачудил и дори и казал да си почине.

   "От този момент иконописването стана мое вдъхновение", сподели Мария. "Направих иконата на св. Николай Чудотворец в манастира в местността Никульова църква. Изображенията вътре, около прозорците, също са мое дело, както и изображенията в малкото манастирче до лятното кино."

    Мария запова да рисува най-напред изображения на светци на хартия, а след това на дърво. "Преди да започна да рисувам икона винаги ходя в църквата, запалвам свещичка и се помолвам. Винаги с молитва, винаги!", продължи тя. Много икони е направила - от тях някои е подарявала, а други нейни икони са били купувани. Само за Мексико са заминали 16 икони - на дърво, мънички, но много хубави. "Едно младо момче - американче, Крис, пък ми поръча да направя икона на св. Богородица, специално за майка му, като коледен подарък. Много любов вложих в нея и стана толква красива, толкова красива, че с голяма тъга му я продадох". В дома си гостоприемната художничка ни показа пейзажни картини, портрети и икони.

    "Понастоящем работя в училище "Св. Св. Кирил и Методий" като социален консултант по наркомания и борба с тютюнопушенето. Работата ме удовлетворява, чуствам се полезна с това, което правя". Посетихме и работното място на Мария. В коридора на уличището видяхме нагледен материал на нейната работа. Влезнахе в кабинетите по математика, български и география и бяхме приятно изненадани от нарисуваните от нея табла и стенописи.

    "В изкуството има такива неща, които не могат да се изкажат с думи. И за изкуството и за религията може да се говори много, но не може да се каже всичко", ни каза на раздяла Мария.

    Един скромен живот, отдаден на изкуството.

    Един скромен човек, който живее в своя свят на красота.

   Щастливи сме, че успяхме да се потопим в атмосферата на още една личност в града, която заслужава да се познава.

Снимки на картини, икони и стенописи на Мария Мандова открийте тук.   

Коментари