Борис Гаджанов

10 февруари 2009, Вторник | 10:43

   Потърсихме г-н Борис Гаджанов - председател на Есперантското дружество "Стою Калпазанов" Велинград, за да ни разкаже за това дружество и неговата дейност. Оказа се обаче, че животът на г-н Гаджанов е много интересен и богат. Той е една жива история на съществуването и работата на два големи завода в града ни. Седим на по чаша кафе в уютно заведение. Събеседникът ни е изключително земен и непринуден. Постепенно разказът му ни увлича и навлизаме в неговия свят.

    По професия е машинен инженер, завършил ВМИ София "Технология на машиностроенето". След дипломирането си през 1969 год. Борис Гаджанов започва работа в акумулаторния завод "Методи Шаторов" гр. Пазарджик. Заводът е бил едно от най-големите предприятия в областта, където са работили 4000-5000 души, буквално "ковачница на кадри". Там той е работил като отговорник по подръжката на вентилационната система. Ръководил е група от 36 човека с различни специалности. На същата длъжност преди него е бил Климент Вучев, който в последствие станал министър на промишлеността от кабинета на Виденов. Живеейки и работейки в Пазарджик Борис Гаджанов създава семейство, като се оженва за чехкинята Бохумира от град Бърно. От брака си с нея имат син и дъщеря. Синът Боян живее и работи в Бърно, а дъщеря им Боряна, семейна с две деца, живее и работи в Амстердам, Холандия.

    В същия период във Велинград е започнал строежът на завод за металорежещи машини, известен като "Завод за възли и детайли за металорежещи машини". Поради липса на достатъчно кадри в машиностроенето тогавашният градски комитет на Комсомола във Велинград настоял Борис Гаджанов да се върне като ценен кадър, за да работи за развитието на завода. Трудно, след молба до министъра на машиностроенето, той е бил освободен от длъжността си в Пазарджик и преразпределен в завода във Велинград. Този завод е бил завод от втори ешалон, към ДСО ЗММ.

    Освен стандартното производство на възли и детайли, по времето на Гаджанов заводът усвоява по френски лиценз на Лионската фирма "Сигма" механични многодискови съединители с различни габарити. При специализацията в Лион са били усвени подробности от технологичния процес, които впоследствие са били внедрени във Велинград. След това Борис Гаджанов е бил назначен като главен технолог на завода и след няколко години на тази длъжност, е бил преназначен като заместник директор по производствените въпроси. По-късно заема длъжността зам. директор по техническите въпроси. Паралелно изкарва следдипломна квалификация по управление на качеството на продукцията, което става повод да го назначат като главен инспектор по държавното приемане на продукцията.

    "Тук създадохме автоматен цех за производство на механични детайли и нормали. За това производство бяха доставени и внедрени едношпинделни и многошпинделни автомати - чешки, германски от ЗММ София. Ние имахме взаимоотношения с всички основни производители на металорежещи машини в страната, като например "Машстрой" Троян, ЗММ Сливен, Завод за големогабаритни металорежещи машини Перник, завод "Струма", завод "Металик" Пазарджик, завод за ремонт на металорежещи машини Враца и др. Ние задоволявахме всички тези заводи с детайли, с възли, с шпиндели. Със завод за промишлени роботи "Берое", Стара Загора имахме доста големи взаимоотношения.", разказа Борис Гаджанов и продължи "Единствено ние в България правехме термообработка, т. нар. нитриране, обогатяване на повърхностния слой на стоманата с азот."

    През 1981 год. Борис Гаджанов преминава на работа в Оптикоелектрон, където оглавява развойно звено към завода т. нар. "База за техническо развитие", която е била филиал към Оптикоелектрон Панагюрище. В звеното са работили 35-36 човека, инженери и техници. В началото изработвали механични детайли за нуждите на Оптикоелектрон - Панагюрище, но в последствие усвояват медицински изделия - дестилатори, муфелни пещи, ел. сушилни и стерилизатори. Наред с медицинското производство преминават към оптикомеханично производство, усвояват оптикомеханични прицели за картечници, минохвъргачки, зенитни артилерийни установки. Бил е усвоен и възел, който направлява полета на противотанковия снаряд "Фагот".

Прицел МПМ-44М

    По-късно заводът се обосновява като самостоятелна производствена единица. "След като бях 4-5 години ръководител на база за техничеко развитие, станах заместник директор по производствените въпроси и производствената дейност минаваше под мое ръководство", продължи разказа си Борис Гаджанов и добави "Ние имахме взаимоотношения с военния завод "Арсенал" в Казанлък, за когото произвеждахме оптикомеханичен прицел 10П45. За нуждите на завод "Пима" Монтан произвеждахме минохвъргачен прицел МПМ-44М, а за нуждите на Оптикомеханичния завод - София давахме ПГО7В".

    В последствие в завода били усвоени аптечни изделия, съвместна разработка между тях и НИИФ, Москва, които произвеждали и доставяли за Съветските аптеки. В системата КАМ - Пловдив, в завода се усвоили учебни роботи, опаковъчни машини за опаковка на игли за спринцовки за еднократна употреба.

    За нуждите на центъра за подготовка на космонавти в Москва по тяхна заявка заводът произвел и доставил 10 броя учебни роботи. Производството на тази номенклатура дала името на завода - "Роботика".

Пистолет Bulforce, произвеждан в Оптикоелектрон

    След време заводът усвоил газов автоматичен пистолет на единична, полуавтоматична и картечна стрелба, като нямало аналог на него в света. Презентацията на този пистолет дава възможност на г-н Гаджанов да се запознае лично с конструктура Калашников в Пазарджик и да получи личен автограф от него. Този автоматичен пристолет се патентовал като българско изобретение - Bulforce. След това било усвоено и двузарядното газсигнално средство за самозащита "Оса", което е световноизвестно. Тези две изобретения Борис Гаджанов на два пъти представлявал на военно изложение в Чехия IDET като представител на Велинградската фирма.

    В заводът е усвоен и физиотерапевтичният уред за топлинен масаж на тялото - бягаща вълна. Този уред е бил патентован и дори днес може да се намери в някои от почивните станции на фирмата. Впоследствие г-н Гаджанов става директор на завода и като такъв работи 8 години до 1998 год.

    След дългия, но увлекателен разказ на Борис Гаджанов преминахме на други теми.

    Това, което е спомогнало за оформяне на неговото душевно обогатяване е интересът му към различни неща и най-вече любовта му към природата и туризма и международния език Есперанто. Обичта към туризма проявява още в студентските си години, когато използва по-нестандартен начин за подготовка на изпите си - с негов колега са се качвали до "Златните мостове" във Витоша, от там до хижа "Боерица", където съчетавали ученето с природата. По-късно, когато работи в Пазарджик, е станал член на местното туристическо дружество "Алеко". Участвал е в зимни преходи по стъпките на отряд "Антон Иванов".

    Вече като семеен води и синът си на преходи в планината. На три годинки малкият му син е бил с него по "Острец", "Кладова", а на шест изкачва "Мальовица" с баща си. Дори, когато ходел на работа събеседникът ни не забравял планината и всеки ден в 5 часа излизал на сутрешна ведрина до "Войнишка поляна".

Вляво: Манол Чолев Вдясно: Борис Гаджанов

   Борис Гаджанов е планински водач вече 30 години и е правил преходи в Рила, Пирин, Стара планина, Родопите. Предишните години преходите са били 14 дневни, но сега обикновено са 9 дни. Миналата година е организирал един хубав преход през Боровец, вр. Мусала до Рилския манастир.

    Интересно ни беше да разберем, че бай Манол Чолев на 89 годишна възраст, заедно с Борис Гаджанов и група туристи се изкачват по високите части на Пирин. Те тръгват от Сандански с маршрут хижа "Яне Сандански", "Туричка черква", хижа "Беговица", покрай подножието на Кельов връх, през местността "Солището", хижа "Пирин" и през лявата Краледворска порта, Тевното езеро, Дамянишката порта, хижа "Дамяница", покрай Василашките езера, Тодорина порта, Тодорини очи, до хижа "Вихрен". От хижа "Вихрен" изкачват вр. Вихрен и през стръмната седловина "Кончето" стигат до Разлог.

    Друг интересен маршрут като планински водач г-н Гаджанов е направил през 2007. Води група по най-високите части на Стара планина. Тръгват от Карлово покрай хижа "Балкански рози", хижа "Васил Левски", от там - в подножието на връх "Жълтец" до хижа "Рай". Преходът преминал покрай водопада "Райското пръскало", връх "Ботев", хижа "Тъжа", хижа "Мазалат", хижа "Озана", връх "Шипка", връх "Бузлуджа" и хижа "Бузлуджа".

    В началото на ноември 2008 год. с група туристи Борис Гажданов прави републикански поход в Смолянската част на Родопите, като за три дена минават 120 км.

Лудвик Заменхов

    След всички интересни неща, които чухме от него, най-после дойде моментът да ни разкаже и за Есперанто. Както се знае Есперанто е международен език, създаден от д-р Людвик Заменхов през 1885 год. "Есперанто", което означава "надяващ се" или "човек, който се надява", е бил псевдомимът на д-р Заменхов, а по-късно това става името на създадения от него изкуствен език. Интересът на Борис Гаджанов към есперанто се е провокирал през 1979 год. от един афиш, който прочел в центъра на града ни. Афишът оповестявал организирането на курс по есперанто. Този курс се е водил от бай Манол Чолев, който е почетен гражданин на града ни и миналата година почина на достолепната възраст от 104 години. Тогава също така преподавал и инж. Димитър Ждраков.

    В течение на времето Борис Гаджанов изкарал първа, втора и трета степен за владеене на езика есперанто, след което го избират за член на ръководството на това дружество. От 1986 година до сега той председателства местното есперантско дружество "Стою Калпазанов". През 1988 год. изкарва международна есперантска школа за учител по есперанто, а през 2007 на конгреса по есперанто в Казанлък го избират за член на Централното ръководство на есперантския съюз. От пет години той е и член на Световния Есперантски Съюз UEA.

    Попитахме г-н Гаджанов колко и какви хора членуват в местното дружество. Оказа се, че има утвърдило се ядро от около 25 човека, но преди това членовете са стигали почти 100 човека. Срещите си провеждат всеки първи понеделник от месеца в Бизнесцентъра и упражняват езика в рамките на т.нар. parlanta rondo (говорящ кръг). Обсъжданите теми са винаги интересни и свързани с настоящи или изминали събития. Дружеството има различни инициативи, като например миналогодишното честване на 100 години от рождението на Христо Горов - голям български есперантист, поет и писател.

    52-я конгрес на БЕС е бил във Велинград от 7-и до 9-и септември 2001 год., за чието организиране и провеждане е спомогнал Борис Гаджанов. Преди няколко месеца, в началото на септември 2008 в Царево, той е бил организатор на 60-я юбилеен национален конгрес на Българския Есперантски съюз. Интервю на живо с него и председателя на БЕС Петър Тодоров е било излъчено по телевизия "Скат".

    От 15 до 17 май тази година, във Велинград, ще се проведе Национално честване послучай 90 години от създаването на списание "Bulgara Esperantisto", което излиза на всеки 3 месеца. В рамките но това честване ще се направи презентация на книгата "Преображение господне" на Георги Михалков. Най-скорошното събитие, което предстои на Есперантския клуб е честването на годишнина от обесването на Васил Левски. Идеята е да преразкажат някоя случка от живота на великия българин на есперанто и да упражнят езика, обсъждайки други теми.

   Това е само малка част от богатия и изпъстрен с различни интересни събития живот на Борис Гаджанов.

   Когато човек се докосне до такъв ерудит, разбира, че Велинград е богат не само на природни красоти и дадености, но и на личности като него - с богата душевност и интелект.

Чуйте поздрав на есперанто от Борис Гаджанов:

Разгледайте още снимки, свързани с живота на Борис Гаджанов, тук.

Коментари