История на Велинград

 

    Велинград е сравнително млад град, той е само на 60 години, ето защо историята на града се базира на историята на трите села Чепино, Лъджене и Каменица, които се обединяват през 1948 год.

     Чепинската котловина и околните планински ридове са били обитавани още през средния палеолит. Първите жители са били траките (племето беси), от които до наши дни са достигнали множество могили, културни паметници и названия.
След идването на славяните (VІ век) и прабългарите (VІІ век), тези три народа се сливат и образуват българската народност според общоприетото мнение.

     Присъединяването на Чепинската покрайнина към България е станало в средата на 30-те години на ІХ век - приблизително около 150 години след образуването на Българската държава.

     В следващите векове населението в Чепинско споделя съдбата на сънародниците си от цяла България - попада под византийска власт (1018 - 1185 год.) След въстанието на Асен и Петър от 1185 год. Чепино очаква своето освобождение. Обаче за владетел идва Иванко - убиецът на цар Асен, покровителстван от Византия. След като на Българският престол се качва цар Калоян, той се принуждава да избяга във Византия.

     Управлението на Чепинско и Западните родопи поема сестринският син на Калоян - деспот Слав. Той управлява владението си цели 20 години (от 1210 до 1230). За свое постоянно пребиваване избира крепостта Цепина, а по-късно премества седалището си в Мелник. Деспот Слав успява да стабилизира икономиката в своето феодално владение, проявява се като добър дипломат. За да запази владението си, той се сродява с латинския император Хенрих Фландърски като се оженва за дъщеря му.

     По-нататък Чепинският край има съдба, сходна с тази на югоизточните покрайнини на Българската държава. Последна от северните родопски крепости паднала под турска власт крепостта Цепина, но въпреки това наименованието на котловината и прилежащите й планини остава Цепина/Чепино. През 1666 год., годината на насилствено помохамеданчване, много истински синове на Цепинския край забегнали далече зад пределите му, а други се укрили в планината, докато трета част приели мохамеданска вяра.

     По време на Възраждането 1818 год. в Каменица се изгражда нова черква, а през 1846 год. се открива първото килийно училище с учител Илия Ждраков. По-късно черквата била превърната в работилница и склад за оръжие малко преди Априлското въстание. Тя служила за нуждите на Революционния комитет под ръководството на поп Топорчо (Илия Атанасов).

     Интересно е да се отбележи, че първото Българско училище, пансионат за децата на помохамеданчените българи под ръководството на училителите Стоян Докумов и Стоян Масларов, е било открито също в Каменица.

     1902 год. по време на зараждащото се революционно движение в нова капиталистическа България, будни каменчани основават социалистическото дружество "Синапово зрънце", което през 1905 год. прераства в първата партийна организация. По-късно изникнали нови партийни организации в Лъджене-Баня, Ракитово и Дорково.

     През 1923 год. в революционната борба взели участие всички партийни организации в Чепинско. След 1927 год. в Чепинското корито кипи усилен политически живот. Това е времето на засилена културно-масова дейност - лекции, реферати, образуване на кооперативни групи, есперантски групи и т.н.

     След вероломното нападение на фашистка Германия излизат в нелегалност първите младежи, ученици от село Лъджене - Костадин Гяуров и Атанас Семерджиев, след което били последвани от много други. В началото на 1943 год. излиза младежка бойна група от село Каменица начело с Вела Пеева. Постепенно партизанското движение се разраства. Отначало партизаните от Чепинското корито се числят към отряд "Антон Иванов". От есента на 1943 год. те се отделят и образуват чета "Братя Кръстини", която през 1944 год. прераства в отряд "Чепинец" с 20 души.

     През 1947 год. Тодор Ямаков, кмет на село Каменица, подема инициативата за обединение на трите села Чепино, Лъджене и Каменица. При обсъждането за име на бъдещия град се оформят три предложения. Окончателно през януари 1948 год. се приема обединението на селата под новото име - Велинград (на името на Вела Пеева) с постановление на Министерски Съвет от Държавен вестник бр. 28 от 5 февруари 1948. В ДВ се съобщава за взетото на 28 януари 1948 постановление за сливането на трите села.

     Велинград е обявен за балнеоложки курорт с национално значение през 1951 год., а с международно значение през 1981 год. През 2005 год. градът е обявен за "СПА-столица на България" по решение на Българската асоциация на хотелиерите и ресторантьорите. Три години по-късно през 2008 год. на Конференцията на Световната браншова организация на хотелиерите и ресторантьорите (ИХРА), състояла се в Монтерей, Мексико, Велинград е обявен и за "СПА столица на Балканите".

 

Използвани източници

"Чепино А-Я", Енциклопедичен справочник, Михаил Алексиев et al., 2002

"Велинград", д-р. К. Станчев, д-р. Н. Станчева, д-р. Н. Жерева, 1996 год.

"Чепинско - Благословена българска земя", Петър Полежански, 1991 год.

"Из Велинградския край", Манол Чолев, 1970 год.

"Велинград", Герасим Попов, 1968 год.

	Новини: Медиците от МБАЛ-Велинград оттеглят своите оставки

	Личности: Никола Делиев

	Статии: 56 години от Ветровала

	Здраве: Билки