Борис Цопанов

23 ноември 2012, Петък | 17:30

Една случайна среща с познатия на мнозина във Велинград Борис Цопанов и няколко разменени думи ни подтикна да разкажем за неговия необятен ентусиазъм, за  идеите му, които идват една след друга. Той е от хората, които дават израз на всяко свое чувство и на всяка своя мисъл и се опитват да превърнат всеки свой блян в действителност.

Музикант по душа, в деня на нашата среща той се беше забързал в организацията на една уникална среща- „Среща на музикантите от различни поколения- музицирали в различни жанрове, с принос в развитието на музиката и културата за града и областта”. Сподели, че се е постарал да издири живите 50 човека  от 34-ти набор и всички, музицирали до сега, които той познава.  Като дете се вълнува и очаква един от най-възрастните- Борис Сергиев и, както и най- младите музиканти.

„Музикант който се роди е с 3 нашивки е повече от обикновения човек.”

шегува се Борис Цопанов и допълва, че музикантът трябва да има страшни пръсти, страхотна уста и зъби , зрение, слух и памет. За всяка своя дума той се мотивира, едно от неговите качества дълбоко да се мотивира за всяка казана дума и за всяко свое искане.

Родителите му, земеделски хора, не обръщали внимание на „музикалните знаци”, които той им е давал още от дете –чукал по тенджери, тиган, чинии, импровизирал музика, но така й не бил насърчен от тях.

„Нямам и една година музикално образование, но 30 години съм примист…Мойте ноти бяха извън петолинието.”

Борис Цопанов музицира от 1964 г. в аматьорски състав от младежи за танцова и забавна музика. Репетирали с инструменти, взети назаем от училищата. Тромпетист - Цветан Илинов, саксофон –Борис Цопанов, Акордеонист Христо Шулев, барабанист- Жеко Жеков. Свирили на абитуриентски балове, сватби, различни ритуали, по почивни станции…само срещу една вечеря. Свирили туист, рокендрол, ча-ча, Боса нова, Чешка полка, немсата „Розамунта”, традиционните валсове, румби, танга, дори и фолклор.

Когато за първи път ги е чул, първият диригент на Каменица и баща на Цветан Илинов- Никола Илинов, възкликнал : „Брей, тези деца! Вие знаете и можете!” От  1970г. съставът им прераства в класически градски духов оркестър под ръководството на Ангел Герин. В репертоара си имали над 250 творби с различна насоченост- Бабинден, сватби, национални празници, митинги, манифестации и т.н. Оркестърът просъществувал 26 г. и с „благословията” на Общината, по думите на Борето Цопанов, е прекъснал дейността си. И това още го боли. И за това се пита: -

„ Как в града на световноизвестните Николай Гяуров и Петър Гугалов, диригент-музикантите Ангел Герин, Парпулов, Никола Илинов, Димитър Мечев, Никола Юнчев, Илия Керин, Петър Кожухаров, васил Кривошийски, Петко Кафеджиев, Димитър похлупков, доц. Борис Пухалев, д.р Георги Филипов и др.( всички вече покойници) – плеада от музикални специалисти, музицирали от преди 9-ти септември 1944г. до кончината си, да няма съществуващ джаз? Те създадоха кадри- достойни заместници, част от които са готови за пряко участие и днес. Между тях са Универсалните музиканти Иван Сергиев, Борис Сергиев, Георги Пухалев, Иван Казалиев, Иван Пачев, Пламен Ачев, Веселин Кожухаров, Никола Вардев, Петър Илинов, Илия Белев, Христо Шулев, Христо Кадинов, Йордан Коцев и син, Костадин Попов, Любен Левичаров, Костадин Кърпачев, Ангел Узунов, Стефан Петров, Христо Галилеев, Братя Каневи, Румен Влахов и много други от младото поколение- възпитаници на велинградските школи и Музикални училища.”.

Логично след въпроса му е идеята за възстановяване оркестъра. Въодушевен от ритуала „Встъпване в длъжност” на новоизбрания президент на Р. България, Борис Цопанов  апелира този ритуал да се приложи на местно ниво  при встъпване в длъжност на новоизбрания кмет.

„Националните ритуали , както и местните, внасят тържественост, респект и удовлетворение на гражданите. Внасят чувството на държавност и отговорност на всички нива”.

И с присъщия си ентусиазъм, с безкрайната си вяра, че това може да се случи, той се обръща към общинските съветници с апела:

„Нека борим неволите с приятни за очите и ушите неща! Нека пред Общината да звучи „Менделсон”.

Нека в красивите паркове и центрове звучат Дунавско, Искърско, Самоковско хоро- творбите на Дико Илиев, Добри Христов, Гершуин, Козма, Щраус и др.!

Нека край големите СПА центрове в съботен ден звучат виенски валсове, танга, румби,блусове, полки и др.!

За гражданите и гостите ще има развлечения, радост и надежда за бъдещето!”.

Коментари