Никола Даскалов

19 януари 2009, Понеделник | 16:29

   Една разходка в гората, едно общуване с природата, винаги ни зарежда с хубаво настроение и оптимизъм. Хубаво е, когато човек има къде да отдъхне, да поседне, да пийне глътка студена водица. Всеки, който познава близките местности в гората покрай града ни и по-специално местност "Гергевана" и "Стария Чарк", е минавал покрай заслоните и чешмите, направени от един добър човек - Никола Даскалов. Имахме удоволствието да се запознаем с него и се оказа, че той е един много топъл, човечен и сладкодумен събеседник. Когато го разпитахме за това, което е направил, очите му грееха, лицето му се озаряваше от онзи вътрешен плам и доброта, която носи в себе си. Ето какво ни разказа той:

   Роден в село Ковачевица, Благоевградско през 1940 год., бай Никола Ангелов Даскалов е наследил дарбата и будния възрожденски дух от прадядо му Никола Иванов Банев - наречен даскал Никола Ковачевски, дюлгерин и учител. Той основава първото светско училище в бащината си къща през 1854 год., отворил трапезаря, в която са се хранели учениците от цялата Неврокопска околия. Даскал Никола е спасил с хитрост селото от потурчване. Учителствал е и в Батак, а за активна просветна и революционна дейност за Априлското въстание е осъден на смърт. Фамилното му име Банев ще остане свързано с едно добро дело. В ливадата му избликва топъл извор и вместо сам да се възползва от нея, той прави баня за цялото село. Неговият потомък, нашият събеседник бай Никола, наследява тази доброта и цял живот се стреми да радва другите и да бъде полезен с нещо. Още от младини започва да прави чешми и заслони в родното си село.

   Преселвайки се във Велинград, заедно със съпругата си Таня, сами построяват дома си. "Чешмите са безчет", казва бай Никола, "две са в село, две на Микроязовира, две в района на манастира "Св. Георги", една преди местността "Стария Чарк". Като благодарност за чешмата при "Стария Чарк" получава отличие от клуба на пенсионера в Каменица. В момента още изгражда чешма близо до базата на Министерския съвет в подножието на местността "Гергевана".

   Далечен спомен е оставил и в Руската република Коми, където е работил като строител цели 12 години. Там е награждаван многократно със значки и отличия. Притежава и златна значка "Кольо Фичето", която за него е най-ценната. "Обичам да правя добрини. Това казвам и на внучките си. Последната добрина, която направих е нов покрив с керемиди на заслона при "Стария чарк" с помощта на приятели от Туристическото дружество с председател Любка Зинкова, за което им благодаря", споделя бай Никола. "Единствено само за едно съжалявам, че нямам внуче, което да наследи името ми, но все още се надявам и това да стане", сподели той и добави: "Ще продължавам да правя чешми и заслони докато мога, това ме успокоява и радва. Нека да се възстановяват старите традиции на нашите деди. Когато усещам уважението и признателността на природата и хората, аз се чувствам по-добре".

   Бай Никола е и активен самодеец към Читалище "Васил Левски" и пенсионерския клуб Каменица.

   Да е жив и здрав още дълги години бай Никола, да ни радва със своето родолюбие и човечност. Нека да има много повече хора в нашият град като него, хора, съхранили добротата, хора, които да оставят своите следи.

Снимки на някои от заслоните и чешмите тук.

Коментари