Боряна Стаева

21 януари 2010, Четвъртък | 17:24

   В деня на родилната помощ- Бабин ден, екипът на Gradvelin.com се срещна с една изключителна личност Боряна Стаева. „Жената в бяло”, както тя нарича себе си и както е озаглавила една от стихосбирките си, цял живот е работила като акушер на много различни места. Тя е  израждала много деца с различен произход. Душата на Боряна е в тази професия, в любовта й към малките бебета, които проплакват в силните й ръце. Тази любов Боряна съхранява и до днес, с нея са пропити чудните стихове, които пише. Боряна е не само акушер, тя е и общественик, и поет …и капитан от СОСРЗ.

   В краткото интервю с Боряна Стаева се допълват щрихи от нейния портрет - една истинска родолюбка, една истинска българка.

Gradvelin: Кое Ви накара да изберете акушерската професия?
Боряна Стаева: Обичта ми към бебетата и децата, желанието ми да се грижа за тях, ме подтикнаха към тази професия. Аз самата имам три деца, които отгледах с голяма любов.

Gradvelin: Колко години сте работили като акушер?
Боряна Стаева: Имам 30 години трудов стаж. Според мен не е важно колко години си работил в тази професия, а как си работил и какво си допринесъл за хората.

Gradvelin: Къде сте била досега на работа?
Боряна Стаева: След завършването ми през 1955 г. ме назначиха в с. Добротица - Добруджа. Към здравната служба имаше участък от 6 села. Акушерката беше момиче за всичко - имунизации, ваксинации, раждания, патронажни посещения по домовете. В седмицата ходих 2 дни с катър на посещения на деца до 3 годишна възраст.

Работила съм в участъковата болница в Ракитово. Раждаемостта беше висока, но и смъртта на децата в циганската махала беше висока. Водех женски и детски консултации, курс по обезболяване на раждането, посещавах по домовете деца до 3 години.

От Ракитово отидох на работа в Лясково - Смолянски окръг. В здравната служба идваха лекари за 2-3 месеца и напускаха. Оставах сама – момиче за всичко: раждания в родилния дом, посещения по домовете, консултации - женски и детски, имунизации, здравни беседи пред хората от селото.

Във Велинград нямаше вакантно място в АГО, затова започнах работа в детско отделение. Провеждах филтър в детските градини, бях старша сестра.

Много опит натрупах в Либийската джамахирия. Работих във физиологично родилна зала, после в патологична зала. Главният лекар ме изпрати в дома на мистър Кадафи да се грижа за децата му. Началото беше много трудно. За късо време - 3 месеца, трябваше да науча арабския език, за да мога да общувам с родилките. Раждаемостта в Либия беше голяма. Жените раждаха по 10 и повече деца. Случвало ми се е за осемчасово дежурство да водя по 10-15 раждания. През 1980 г. бях отличник на болницата , а през 1981 г. – отличник за 7-ми април - денят на здравния работник.

След Либия започнах работа в СКК-Велинград, в курортна поликлиника с главен лекар д-р Станчева и завеждащ гинекологичен кабинет д-р Масларова. Занимавах се с профилактична дейност и лечение на стерилитета. За добра работа, куллтурна, масова и обществена дейност ме избраха за отличничка на МНЗ.

Gradvelin: Разкажете някой интересен случай от вашата професия
Боряна Стаева: Случаите са много, може да се напише цяла книга, но аз искам да разкажа за един от тях – в Триполи, Либия. В родилното отделение приеха една жена с изтекли околоплодни води, без разкритие. Възложиха ми да я наблюдавам - тоалет, храна на легло и никакво ставане от леглото. Отидох за 2-3 минути до тоалетната, като предупредих жената да не става. Какво се случи? Връщам се от тоалетната, тя станала и пъпната връв я дърпа и ме пита: Какво е това? Уплаших се и веднага я заведох в операционната зала. Всичко свърши много добре.

Gradvelin: Там, където сте работили, как се празнува Бабин ден?
Боряна Стаева: Навсякъде, където съм работила, на този ден са ми оказвали уважение и благодарност. В село Добротица, рано сутринта, идваха в родилния дом. Жените ме качваха в една шарена каручка, такава, каквато описва в разказите си Йордан Йовков. Къпеха ме на селската чешма. Пееха за мен и ме благославяха. За мен това беше велик ден, едно невероятно изживяване.

В Ракитово се повтаряше почти същото. Бях втората дипломирана акушерка, след София Атанасова, която напусна и аз постъпих на овакантеното място. На 21-ви ми поливаха рано сутрин и ми подаряваха цветя и подаръци. На Бабин ден в читалището имаха литературна програма. Този ритуал никога няма да го забравя.

Gradvelin: Какъв призив ще отправите към младите семейства?
Боряна Стаева: Да раждат повече деца, за да не се затрие българският род и Европейската ни Родина!

Със стихотворението си „Роди се дете” Боряна Стаева поздравява всички български майки и баби:

Роди се нов живот.
Роди се българско дете.
Огласи със звънливо гласче,
че идва на света.

Майката го гледа просълзена,
Забравя болката родилна,
топли чувства я обземат.
Любовта я прави силна.

Вълнения и радост в мен нахлуват.
Чувствам се щастлива.

В мойте силни ръце
Роди се здраво, българско дете.
Изкъпах с обич детското телце,
пових го с любов и благослов.
Здраво и щастливо да расте
в Родина, семейство и род!

Коментари