Иван Иванов

02 февруари 2010, Вторник | 21:02

   „Лечебните свойства на растенията” - едно интригуващо заглавие, което ни доведе при самия автор - д-р инж. Иван Иванов. Много земен, топъл и добър човек, който може да разказва с часове и да искаш да слушаш още. Защото в думите му се крие цялата житейска мъдрост, която е натрупал през годините и която раздава и до днес. Нелекият му, но смислен живот оформя характера му на един истински човек, за който най-ценните качества са добротата и силата да я раздаваш.

Ранни години

   Роден на 3-ти август 1935 г. в село Обидим, Благоевградска област, той е 13-тото дете - изтърсакът в семейството. От всички деца остават живи само той и брат му и сестра му.

   През 1936 г. семейството се премества в село Корница - Гоцеделчевско. И живее там до 1953 г., като своевременно Иван Иванов завършва гимназия в Гоце Делчев. Тогава всички, завършили гимназиално образование, подлежали на матура. „Аз завърших с пълно 5 по петобалната система. Не се явих на матура, защото се разболях от воден плеврит и според закона всички оценки ми ги намалиха с една единица”. Заради болестта си д-р инж. Иван Иванов е освободен от казарма и през това време учителствува в село Корница.

   Неспокойният му търсещ дух го кара да обиколи всички заводи в България с едно малко куфарче, „за да мога да осигуря съществуването си по линия на Рабфак”. В Кричим, в целулозния завод, му предлагат работа като художник, но не я приема, защото не е свързана с овладяване на технически знания. От Кричим Иван Иванов идва във Велинград, открива леля си и започва работа в село Пашово. През 1955 г. кандидатства архитектура и от 1200 човека той се класира на 21 място, но поради безпаричие не отива да учи.

Насочване към горските науки

   Продължава да учителства, но този път в село Света Петка. Рисува за Горско стопанство „Юндола”, чийто директор тогава е проф. Никола Колев. Той му препоръчва да кандидатсва в Лесотехническия институт. През 1956 г. Иван Иванов е приет - специалност „Горско стопанство” в института и е приет за член на партията.

   През това време заедно със съмишленици колеги развиват огромна културно масова дейност, посещават катедра 22 - военно дело - веднъж седмично. Два пъти по два месеца Иван Иванов ходи в казармата. След завършване на Института му предлагат различни интересни директорски места, но той отхвърля предложенията. Започва работа в ГС „Беслет” - Благоевград, а после 4 години работи в Нормативно-изследователско бюро Велинград към Комитета по труда и цените към министерския съвет. Тази работа му дава възможност да опознае горските стопанства в цяла Южна България и да се насочи към изследователска работа.

   От 1956 до 1995 г. той преподава в техникума по Горско стопанство „Христо Ботев” Велинград. С умиление Иван Иванов разказва за тези години, когато учениците са били жадни за знания. „Формирахме много експедиционни отряди, посещавахме места с изключителни забележителности. Първият курс, който обучавах, беше от 41 момчета, от тях всички завършиха висше образование и станаха директори.” През време на учителстването си той изкарва две школи по френски език.

Алжир

   През 1971 г., заедно с приятеля си Георги Овчаров, тръгват за Алжир, но малко преди полета, от залата на чакащите, връщат 5 човека поради претоварване на самолета. Същият самолет катастрофира, загиват повечето пътници, между които и Паша Христова. Като по чудо оцелели, Иван Иванов и Георги Овчаров заминават една седмица по- късно. В Алжир те работят в гр. Оран като проектанти две години. „На мен ми се даде възможността да се запозная с растенията при други условия”. Иван Иванов участва в проектирането на зеления пояс, който започва с границата на Тунис и завършва с границата на Мароко, с дължина 1200 км и широчина 25-30 км.

   В съставянето на този проект имало световно известни личности, от които той е научил много. Задачата на защитния пояс е била спирането на пясъците на пустинята Сахара, която напредвала с 12 км годишно и е покривала плодородни полета с цитрусови плодове. В изграждането на този пояс се била включила и Армията с огромна техника. Иван Иванов участва и в проектирането на много паркове с вечнозелена растителност и създаване на вечнозелени пояси край магистралата. Благодарение на опита на обикновени хора, работещи с багети, Иван Иванов, заедно с тях открива дълбочината и концентрацията на подземните солени води и създава проект, който бил предложен за Нобелова награда, но той отказва.

    На 6-ти юни 1972 г., без да се прибира у дома си, Иван Иванов защитава дисертация по генетика и селекция с пълно единодушие в София, което не е ставало до тогава.

Мароко

    След изтичане на двегодишния договор в Алжир, през 1976 г. той заминава за Мароко. В лицея, където преподава, е учил и синът на крал Хасан втори, който сега е крал на Мароко. В Мароко Иван Иванов прекарва една година и поради смъртта на баща си и заболяването на майка си, за която се грижи се завръща в България. През 1985 г. завършва 10 месечна школа в София по английски език, а през 1987 г. 52–ма преподаватели от България заминават на работа в Алжир. От тях в Алжир одобряват само 18, в това число и Иван Иванов.

   Иван Иванов се връща назад във времето, прекарано в Мароко, изважда една снимка и започва бавно да разказва: "Край този свещен дом - джамия в град Фес, край тези позлатени стени, сядат хора недъгави, болни, бедни, майки с по едно, две деца, всички очакващи милостинята на минаващите. Минавайки и аз от там, оставих медни дирхами в блюдото на сляпа жена с две деца, обръщайки се назад видях един българин, който вместо пари, изтърси пепелта на цигарата си в блюдото на сляпата жена. Това ме пренесе в мисли тревожни с въпроса "Има ли нещо човешко в това двукрако същество, от което всеки нормален ще се отврати".

    Работата в Университета му дава възможност да овладее езика до съвършенство и отново да участва в десетки експедиции в океаните, пустинята Сахара и цялата Средиземноморска област с островите. „Имах възможност да изследвам с модерна апаратура най-съществените качества на растенията.”.

    По време на престоя си в Алжир той отново е предложен за Нобелова награда за откриване на растение, което лекува 100% язва. Пак отказва. Връщайки се в България е предложен за министър на горите и отново отказва. Комисия към БАН преглежда изследователския труд на Иван Иванов и му предлага да стане член-кореспондент на БАН, но той пак отказва.

Книгата на живота му

    През 2007 год. Иван Иванов издава книгата "Лечебните свойство на растенията", която нарича "книгата на моя живот". По съставянето й той е работил 38 месеца, а цял живот я е писал. Всяко едно лечебно растение, представено в книгата е било изследвано от автора, за който всяко растение е "биологически завод". Тази книга е предназначена за широк кръг читатели - от любителите до научни работници, изследователи и преподаватели. В книгата Иван Иванов разглежда морфологията и класификацията на разглежданите видове. В нея той включва не само полезните билки, но и отровни растения, от които трябва да се пазим. Интересна и по-специална част от книгата е приложението на някои растения във ветеринарната медицина. Като любител на природата Иван Иванов не е забравил да приложи и списък на забранените за събиране видове. Освен представените над 300 билки в специален раздел на книгата са изброени често срещани болестни състояния и рецепти и начини за преодоляването им чрез използването на лечебни растения. Книгата е била представена и в Лесотехническия университет пред широка аудитория.

    Студентите, които Иван Иванов е обучавал в арабските страни вече станали учени още го смятат за свой духовен баща. В картичките, които получава от тях те пишат "мили татко". Какво по-голямо признане от това някой след толкова години и толкова далече да мисли с такова чувство за теб... „Искам да си остана обикновен, да се раздавам на хората и нищо да не искам в замяна на всичко това.”, завършва дългия си разказ Иван Иванов.

   Защитник на природата, Иван Иванов, заедно с други лесовъди-ветерани от Велинград се опитват да попречат на незаконния сеч, за което РТВЦ Пловдив на БНТ прави предаване. Вижте неговото участие:

Коментари