56 години от Ветровала
17 юни 2017, Събота | 12:25
В тълковния речник думата „ветровал” означава повреди на дърветата в резултат на силни ветрове, при които стъблата, с част от разкъсаната и измъкната над земната повърхност коренова система, се повалят на земята. Характерни са за дървета с плитка коренова система - ела и смърч.
Такова явление става на 20 май 1961 г. Денят е бил понеделник. Било по времето на Курбан байрям. Работещите в горските стопанства празнували. Това е и причината по време на това бедствие ( от 16,55 до 17,02 часа) да няма човешки жертви. Денят е бил слънчев. Около 16 часа се появяват облаци, а около 16.55 часа се появява ураганен вятър. Само за 7 минути силният вятър (смерч) помита дървостоите на над 2800 ха гори. Смерчът започва от територията на ГС„Вищерица”, преминава през ГС „Селище” (тук са най-много поразените площи), през горските стопанства „Чехльово”, „Велинград“, „Ракитово”, „Беглика” и завършва на територията на „Широка поляна”. Повалената дървесина от този ветровал е над 1 млн. куб. метра.
В най-пострадалото горско стопанство „Селище” още на 30 май пристигат представители на министерствата на горите, на районната дирекция на горите в Пазарджик (началник инж. Янко Узунов). След огледа се прави докладна до министерския съвет. На място пристига Антон Югов – министър председател , проф. Мако Даков – министър на горите. Посрещнати са от Илия Каров – първи секретар на ГК на БКП Велинград, от инж. Никола Сп. Кондев – кмет. На 27 юни Министерският съвет приема свое постановление № 134, с което се създават условия за срочното прибиране на повалената дървесина и изготвянето на проекти за ускорено залесяване на смерчовите площи. За първи път в това постановление се предвиждат натурални премии на секачите, извозвачите и шофьорите, участващи в прибирането на повалената маса. Това спомага за ускореното и без загуби прибиране на дървесната маса.
Директор на ГС„Селище” по това време е Илия Дим. Кадинов, главен инженер – Филип Дим. Суганов, главен счетоводител – Стоян Борисов Сарафов.
В рамките на 10 календарни дни са командировани секачи, извозвачи и шофьори от всички горски стопанства в България. Те са разпределени по пострадалите горски стопанства. Командировани са и 60 частни камиона от СОАТ (сдружение на частните превозвачи в България). От 1 юни до 30 юни 1961 г. на „Кара тепе” се трудят и 60 ученика от ТГС „Христо Ботев”. Командир на бригадата е инж. Сава Нешев – директор.
В „Селище” се създават 9 горско-технически участъка. За началници са определени : Никола Георгиев Сачков, Цанко Славчев Илиев , инж. Видьо Янчев (от София), Георги Вачев и Димитър Танчев (от Пазарджик), инж. Христо Субев, инж. Иван Иванов (от Стара Загора), инж. Иван Гагов от Ракитово и инж. Ясен Бахчевански. Като техник лесовъди работят: Васил Сергиев, Никола Вригазов, Александър Китов, Страхил Лазаров. На територията на стопанство са монтирани няколко въжени линии. За тях отговарят: инж. Димитър Величков - главен механик в стопанството и инж. Макавей Добрев. Като горски надзиратели и началник складове по време на ветровала работят: Иван Калпазанов, Стойо и Васил Петакови, Никола Мавриков, Мустафа Бичков, Расим Торбев, Иван Драев, Щерьо Карабожиков, Тодор Ролев, Крум Пачалов, Галиб Венкин, Димитър Великов, Вангел Юруков, Борис Фиркин. ( вероятно има и други...... нека ни извинят). Като отговорници по поддържането на пътищата работят Петър Пиперов и Ангел Мариков – техник лесовъди.
В ГС „Селище” се доставят 202 вола (101 чифта), с които се извозва добитата дъресина. За тях отговаря Яким Юруков (чичо на проф. Стефан Юруков). Като подковач работи Васил Грънчаров. За първи път се доставят бензинови триони „Дружба”. До тогава сечта се извършвала с ръчни жаги. За прибирането на падналата дървесина голям е и приносът на комплексната бригада на Муса Старков. За своя труд е награден с орден „Георги Димитров”. При залесвачките се откроява името на Хава Газинова, получила орден „Червено знаме на труда”.
На територията на горското стопанство се изграждат няколко пожаро наблюдателни кули. До всяка има телефонна връзка с дежурния в горското стопанство. По време на ветровала в стопанството има организирано 24 часово дежурство. Възникването на пожар е означавало огнен ад сред падналата и вече изсъхнала дървесна маса и клони. За радост по време на ветровала се допуска само един ограничен пожар, който е потушен бързо и без големи щети. По падналата суха маса се появяват вредители – корояди. изпратен е тогавашният гл. асистент във ВЛТИ, а по-късно професор по лесоопазване Бонко Зашев.
През м. април 1962 година поради заболяване е освободен директорът Илия Кадинов. Назначен е за временен директор инж. Димитър Бояджиев от Пазарджик, а след него Филип Суганов. За гл. инженер е назначен Иван Шаламанов.
На територията на горското стопанство работят и затворници. Общият брой на заетите в тези години е 1256 души. За тях се приготвя храна в 6 работнически стола.
От пролетта на 1962 г. започва почвоподготовката на освободените от падналата маса площи. Клоните, организирано и само през есенно-зимния сезон, са изгорени на място в самите сечища. Организират се 5 лесокултурни бригади.
През лятото на 1962 и 1963 г. на „Селище” и „Каратепе” се организират местни и национални бригади. На “Каратепе” местната бригада през 1962 г. се ръководеше от Иван Борисов Джаджев (инструктор в ГКна ДКМС от 1964 до 1972 г. Бригадирите окопаваха засадените култури. Бригадирите спяха на палатки, работеха 6 дни в седмицата по 5 часа (до обяд). Имаха дневна норма по 25 л. м. пояс с ширина 0,50 м. и дълбочина не по-малко от 0,30 см., тъй като поразените площи са на стръмни терени. Цялата почвоподготовка за залесяване се извършваше ръчно. Залесяването се извъшваше от лесокултурните бригади към стопанство и от учениците на ТГС „Христо Ботев” – Велинград. Те бяха настанени в бараки в м. Побит камък. Бараките бяха тип „Хидрострой”, от две помещения за по 30 души. Спеше се на нарове.
Неизмерим е приносът на горските работници, на шофьорите от СОАТ и ДАП Велинград.
И така с общите усилия на целия български народ беше прибрана падналата дървесна маса от над 1 млн. куб. м. през 2017 г. ГС „Селище” ще добие 46 000 куб. м. дървесина. Прибраната дървесина в това стопанство по време на ветровала е била колкото е сегашният план за 24 години напред.
През 2016 г. по инициатива на инж. Кирил Тодоров, по това време директор на ДДС „Чепино” на превала на „Каратепе” беше монтира паметна плоча, посветена на това природно явление. Вече 1 година тя напомня за труда на всички по време на ветровала.
На 31 май 2017 г. представителна група участници в прибирането на падналата маса и в залесяването на оголените площи от Съюза на лесовъдите – ветерани във Велинград посетихме ГС „Селище” и си спомнихме за тези дни, седмици, месеци и години.
Това ще го правим всяка година !
Благодарим на директора на ГС „Селише” инж. Велизар Халачев за гостоприемството и за това, че беше с нас през цялата време !
Авторът от 1962 до 1964 г. като ученик в горския техникум от м. юни до м. август е стажант в ГС „Селище”. Заедно с още 20 свои съученици те организират работата на младежките бригади по почвоподготовката и приемат извършваната всеки ден работа. Затова и моите спомени са вписани тук.
Поклон и признателност на всички !
Написал : Никола Делиев
Коментари
Изпратете коментар.
Тази страница е защитена от Закона за авторско право и сродните му права. Никоя част от тази страница не може да бъде използвана под какъвто и да е начин без изричното, писмено съгласие на авторите.
© 2009-2010 - Gradvelin.com - Велинградска медийна и информационна агенция - Всички права запазени