
Лилка Похлупкова
04 април 2010, Неделя | 21:43
Самобитна майсторка, която никога не е учила рисуване и не рисува, изписва с изящество традиционните великденски яйца с непроменени във времето мотиви. Лилка Похлупкова смята, че Божията воля движи ръката й. Защото докосвайки се до писалката, движейки ръка по яйцето, душата й, мислите й, се изпълват с любов. И тогава се ражда красотата – тази неподправена красота от багри и шарки върху великденските яйца.
Малко преди Великден, на Велики четвъртък gradvelin.com гостува в дома на известната велинградска майсторка на писане на яйца. В непринудена разговор тя сладкодумно разказа за себе си, за умението си да изписва яйца, за традицията при изписването. Много неща от тях не са известни, като това, че в миналото писецът на обикновената, ръчна писалка се е правел от кована сребърна паричка. Защото направеният от сребро писец пише меко, не драска върху яйцето и задържа продължително време топлината от загряването. В днешно време тези писци се правят от ламарина, която много лесно се загрява, но и бързо изстива, което води до прекъсване на шаренето.
Разказът на Лилка е дълъг и много интересен. Част от него ще видите в клипчето по-долу.
От детските си години, като малко момиченце, Лилка с готовност се стича на помощ на болни и ранени. Заради хуманността и голямата й обич към хората преподавателите й в училище са й препоръчвали да се насочи към медицината.
В бедните тогава години тя използва случая, че във Велинград се разкрива педагогическо училище и се записва в него. През 1958 г., вече 18-годишна, тя постъпва на работа в с. Света Петка като начална учителка за пет години, след това учителства в циганското училище в града, по-късно учи децата в с. Драгиново и 27 години преподава като начална учителка в Каменица. В каменското училище тя ръководи кръжоци по конструктивна дейност, в които влизат и кръжоците по шарене на яйца. Майсторлъкът си придобит още в детските години, го предава на децата.
По време на срещата ни Лилка с умиление се връща в детските си спомени, когато с майка си са боядисвали по 200 яйца, поръчани от жителите на с. Драгиново, където баща й е работел като кмет, счетоводител, председател на ТКЗС и др. Яйцата са били поръчвани най-вече от семейства, в които има годеници като годеницата е давала червени шарени яйца на близките на момчето. Празникът, за който са боядисвали яйца за драгиновци е пролетен и е известен като Кърчибук.
В Каменица основата на шарене на яйца е положена е положена още в дълбока древност. Шарели са ги най-напред девойките, които не са омъжени, след това са започнали да шарят младите невести и постепенно се е предало на всички онези, които са имали желание да изпълнят този ритуал.
„Шаренето на яйцата започва от кръстопоклона, който е един месец преди Великден с цел да се нашарят колкото се може повече яйца – разказва Лилка, след като яйцата са вече нашарени се боядисват на Велики Четвъртък. Характерно за великденските яйца е, че те могат да се съхраняват дълго време. Раздават се в продължение на 40 дни – от Великден до Спасовден.”
От Лилка научихме, че младата булка заедно със съпруга си трябвало първата година да занесе на кръстника 30 боядисани яйца плюс едно сварено бяло яйце. В тогавашните бедни години, този ритуал е имал свой съвсем рационален смисъл – кръстниците да имат поне по едно яйце на ден за храна. А бялото яйце кръстникът го връщал обратно на младото семейство и вечерта в стаята, в която спели, си го поделяли на две части и го изяждали с вярата, че ще бъдат сити през цялата година и ще им се роди дете. Белтъкът символизирал храната, а жълтъкът – зародиша, с което символично се пожелавало младото семейство да се сдобие с чедо.
В днешно време, освен традиционният стил за изписване на яйца, са се появили още два по-нови варианта. В единия, с произвеждането на т. нар. цветен восък, след сваряване на яйцата в желаната боя, те се оставят да изстинат и върху тях се шарят фигурките като восъкът остава отгоре и се получават релефни мотиви. Другият съвременен начин е по-трудоемък, защото яйцето се боядисва на три пъти. При него мотивите са плоски както при най-стария начин, тоест восъкът се отстранява от яйцето.
За този Великден Лилка е изписала отново много яйца, които грабват окото с пъстротата и шарките си. „Да си жива и здрава, лельо Лили!” – получава благословии от близки и познати, за които изписва яйца. А това й е достатъчно – добрата дума и благословия.
Вижте увлекателния разказ на Лилка:
Коментари
Здравейте, приятели! От много време се опитвам да намеря координатите на една моя бивша съученичка, с която учихме през далечната 1974- 78 г. в гр. Пазарджик. Тя е от Костандово, Пазарджишко, казваше се тогава- ЛИДИЯ ЯСЕНОВА РАБИНА. Днес /12.03./ тя има рожден ден и мн. бих се радвала, ако успеем с ваша помощ да я открием. Благодаря ви! тел.0897709918-
Благодаря Ви от сърце за интересния разказ!Пожелавам на Г-жа Лилка Похлупкова дълги години здраве и щастие!От нея се излъчва много добрина и сърдечност,тя е олицетворение на ИСТИНСКАТА БЪЛГАРКА!
НА УЧИТЕЛЯ С ЛЮБОВ! Госпожа Похлупкова е моята първа учителка.С умиление си спомням онези прекрасни дни в детството,когато с майчина любов,нежност и всеотдайност ни научи на човечност,родолюбие и мъдрост.НАУЧИ НИ ДА БЪДЕМ ИСТИНСКИ ХОРА!Поздравявам я със следното стихотворение: Учителят е буквичката първа, написана накриво в тесен ред. Но ето:Дума става,...мисъл...Тръгва да търси истини-по-смело и напред. Учителят е точица едничка- началото на хиляди лъчи. Звездата-не далечна,не самичка, а грейналата в детските очи. Учителят е четка и боички. Дарява с цвят не листи,а съдби. В картини вижда имената-всички,но в най-прекрасни,чисти и добри. Учителят е географска карта, разглеждана с любов и интерес, надскочила и норми,и стандарти, за да го има"утре"още днес. Учителят...Той горд е.И изстрадал. С ум,сила,вяра и сърце дарен. И не защото е учител станал. ЗАЩОТО ЗА УЧИТЕЛ Е РОДЕН!!! С много почит и уважение:Здравка Павлова
Г-жо Похлупкова,радвам се за вас!Аз мисля,че ще ви продължа успеха,защото тази година спечелих І място по рисуване на яйца!Взех грамота за І място.Надявам се 2011 година ще взема сребърната писалка!Според мене вие сте една много прекрасна жена.Пожелавам ви да сте много щастлива и да живеете много дълги години.Нека злото да не се доближава до вас.Нека да продължите таланта си до дълги години!Да сте жива и здрава!
Много интересно---
Много интересен разказ, наистина! Клипчето е много документално и тепърва ще се оценява. Неусетно глобализацията и съвремието ще отмие този традиционнен поглед над живота и традициите. Поздрави на Лилка Похлупкова за знанията и естественото й държание!
Много интересна статия, научих нови неща. Да не говорим, че изобщо не бях чувала за този драгиновски празник Кърчибук; даже ми се ще да науча повече за него. Клипчето с госпожа Похлупкова също е хубаво.
Добра жена е Лилка, с добро сърце и душа. Поздравявам я !
Blagddarq za interesniq razkaz! Nau4ih mogo interesni novi neshta!Haresvam saita Vi!
Изпратете коментар.
Тази страница е защитена от Закона за авторско право и сродните му права. Никоя част от тази страница не може да бъде използвана под какъвто и да е начин без изричното, писмено съгласие на авторите.
© 2009-2010 - Gradvelin.com - Велинградска медийна и информационна агенция - Всички права запазени