Личности от Велинград

   Едно малко, крехко момиче, провокирано от страха към водата, като на шега се записва още в първи клас в плувен клуб „Белмекен”. Вангелина Драганова дори и не си е й помисляла, че този страх ще се отключи до такава степен, че ще открие неподозирани способности в нея, които ще я издигнат на върха на спортната слава. „Спортист на Велинград” за 2007 и 2008 година, тази година, през месец март, на Държавното лично отборно първенство по плуване за юноши и девойки младша възраст – Пловдив, тя е наградена с три златни медала за 50,100 и 200 метра плуване бруст.

   Казват, че скромността краси човека. Но не само тази естествена скромност, а и това чисто обаяние, което носи в себе си Димитър Дановски, го прави приятен събеседник. Без да парадира, без да натрапва своите лични постижения, той тихо и последователно доказва себе си като човек и като спортист. Събира медал след медал от различни състезания по канадска борба, добавя успех след успех. Всички тези постижения са негови, но разбира се, са повод за радост и гордост за всеки велинградчанин.

Туризмът е в душите ни
   Любка и Борис Зинкови са познати във Велинград като едни от най-изявените туристи. Магнетичността на Родопите и дързостта на Пирин свързват тях двамата в един здрав и силен съюз в далечната 1962 год., когато се срещат на строителен обект във Велинград. Младото, усмихнато момиче от село Розово (Родопите) усеща силата, добротата и духовната красота на своя любим от Обидим (Пирин) и без колебание още на 20 години му казва "да".

...До последния миг на живота си ще раздавам
   На най-красивия женски празник с голямо удоволствие искам да ви представя една личност, една прекрасна жена, под чието очарование попаднах още в първите секунди на нашето познанство. От нея струи такава енергия, такава жизненост, че човек сякаш се заразява и изпълва с това истинско чувство, което ни прави по-добри - любовта към хората. Една жена,отдадена изцяло на музиката и любовта във всички нейни проявления.

В книгите намирам спасение и утеха
   В слънчевия следобяд на празничния трети март, на чаша чай, си говорим с Трендафил Рубски, който за първи път виждам на живо. Бях го гледала в 575 предаване на "Минута е много", което бе излъчено на 30 юни 2007. Тогава бях изненадана от контраста между изключително скромната му личност и познанията, които той показа.